ТУК СА ПУБЛИКУВАНИ БР. 4, 5, 6, 7, 8 НА "ПРЕСЪТВОРЕНИЕ"

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е I V

ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 2002 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ IV” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявения от Съюза на преводачите в България конкурс за превод на поезия – май 2001 г. и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология.

Издава се под редакцията на :

проф. дфн Паисий Христов

ст.ас. д-р Мариана Шопова

ПОПЪТЕН ВЯТЪР!

Четвъртата книжка от поредицата със студентски стихотворни преводи “Пресътворение” е вече факт. Наред с познатите от предните книжки Димитър Карагеоргиев, Петя Иванова, Ася Сократова, Иван Райчев, Ваня Коцева, Ирина Калоянова, Емил Кинчев, Юлиана Василева срещаме и нови имена: Росица Йотовска, Катерина Илиева, Николай Караулянов, Велина Томова, Теодора Господинова, Десислава Ценова, Марина Симеонова. Не мога да скрия удовлетворението си, че подбираните и редактирани от проф. д.ф.н. Паисий Христов и ст. ас. д-р Мариана Шопова творби все по-убедително защитават названието на поредицата. Можем да твърдим, че началото, положено от кръжока по художествен превод към Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” се превръща вече в традиция, която дава своите добри плодове. Една значителна част от преведените от западноевропейската и славянската класика поетически творби бяха наградени от Съюза на преводачите – едно признание, че ентусиазмът и вълнението от началото са вече творческо състояние, осъзнаване, че пресътворението на един поетически текст е своего рода скиталчество в света на словото, отиване към първообраза и връщане към собствения поетически свят. Защото преводачът неизменно застава не само срещу автора, но и срещу самия себе си в търсене на функционално точна поетическа защита на оригинала. И толкова по-убедителна е тази защита, колкото повече той съумее да преодолее себе си, да подчини естеството на своя талант на първообраза. Не се колебая да употребя думата талант – това може би за някои вече непрецизно и старомодно понятие. Разбира се и в поетическия превод, както във всяко изкуство, има правила с теоретическа и практическа значимост, но азбучна истина е, че преводът-интерпретация не е механизъм, който можеш да сглобиш. Защото има ерудиция в науката за езика, в науката за превода, но няма ерудиция на поетическите усещания, тук са хвърлени семената на дарбата да работиш – с вдъхновение и с предчувствие за сбъдване на словото.

На талантливите студенти – попътен вятър в тази благородна битка!

Доц. дфн НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ,

декан на Филологическия факултет

Димитър КАРАГЕОРГИЕВ

Английски и френски (ВТУ)

ГОРСКИЯТ ЦАР

Кой язди в тази дълбока тъма?

Бащата препуска с мисъл една –

сина си да скрие в топлия скут

от силния вятър, от нощния студ.

- Синко, защо в мен се свиваш уплашен?

- Не виждаш ли, татко, призрака страшен?

Сянка, привела снага опашата?

- Не бой се, момче, това е мъглата.

- Ела тук, детенце, тръгвай със мен

и няма да има за теб скучен ден.

С цветя е отрупан вечно брегът,

в златни одежди децата ми спят.

- Ах, татко, ах, татко, глух ли си ти?

Не чуваш ли, горският цар ми шепти.

- Не бой се, сами сме на пустия път,

листата са сухи, те шумолят.

- Е, хайде, момченце, пътят е кратък,

моите щерки отдавна те чакат.

Те са най-буйни в среднощния пир,

кръшно танцуват, пеят безспир.

- Ах, татко, ах, татко, ето ги там.

Девойките чакат край пустия стан.

- Не бой се, момче, във нощи мъгливи

всички ливади са приказно сиви.

- Твоята хубост ме е запленила,

не дойдеш ли сам, ще те взема насила.

- Ах, татко, ах, татко, той сграбчи ме, виж,

магия използва, нали ме държиш?

Бащата препуска, страхът му расте,

в ръцете му стене болно дете.

До вкъщи той стига с мъка и труд,

но вече изстинал е малкият труп.

Й. В. ГЬОТЕ (Германия)

КЪДЕ*

Все ще спре, ала къде ли,

този скитник уморен –

мир под палма да намери

или под липа край Рейн?

Чужд човек ли сред пустиня

ще ме погребе по мрак?

Или просто ще изстина

в пясъка на морски бряг?

Но ще има и тогава,

знам, над мен небесен лоб

и звезди ще озаряват

като свещи моя гроб.

Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

ПУСТАТА АЛЕЯ*

Днес, вместо трепетен смях –

алея, статуи неми.

Той свикна вечерно време

да бъде сам между тях.

По-добре те от хора

познават сега нежността.

Той гали ги – тъй младостта

търси тук без умора.

Сълзи от топлата длан,

уви, не може да пие.

Жажда! Не ще я надвие

споменът – бликнал фонтан.

Морис КАРЕМ (Франция)

Петя ИВАНОВА

Английски и френски (ВТУ)

ВЪВ ЗАБРАВА ИЗБЛЕДНЯХА*

Във забрава избледняха

на усмивката следите,

цветовете посивяха,

плесенясаха страните.

Но къдрицата, която

под портрета се извива,

връща всеки цвят обратно

и лицето става живо.

Тук една ръка се врече:

“Мили, винаги помни ме!”

И побягнаха далече

пръстите неуловими.

Емили БРОНТЕ (Великобритания)

АНГЛИЙСКИТЕ ДУМИ

Започнах на английски с И, Но, Ето:

те бяха чужди, неопитомени,

на Фрьобелови кубчета подобни.

От тях строях аз къщи издръжливи

и ги населвах. Вестникарски гений

на деформации, речитативи –

аз някак си прониквах във сърцето

на другостта и чувствах се удобно.

А те, словата, празнично припряни,

следяха за Обноски и Преструвки

и чакаха пред Спирки и Портали.

Проучих орнаментните извивки,

чорапите им, старите обувки.

Но техните загадъчни усмивки

и погледи смущаваха речта ми,

зареяни над парата на чая.

Изричаш думата и тя умира,

и чужди са ти всичките езици,

дори и твоят. Що за маскаради

на идиома: хубавите думи

са мъртви под безкръвните корици.

Но и така са не по-малко чудни:

безмълвни, те бодат – звукът напира –

и пак горят със собствени заряди.

Днес думите не търся доверчиво.

човек заключва мамещите вещи

в музей: словата трябва да се чуват

и да възбуждат, ала през стъклата.

Вкусът им изненадва и зловеща

е тяхната враждебност, празнотата

и леността им. Толкова красиво

опиват само макът и абсурдът.

Джордж СИРТЕС

Ася СОКРАТОВА

Български и френски език

Пловдивски университет

КЪДЕ*

Къде ли странник уморен

ще спре от изнемога?

Дали на юг или край Рейн?

Къде ще му е гробът?

Дали ще гния в пуста степ,

зарит от чужди хора?

Или край някое море

ще търся аз отмора?

Все пак небе и Бог ще бдят

край смъртното ми ложе,

и вместо свещи ще мъждят

над мен звездите нощем.

Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

ИЗОСТАВЕНАТА АЛЕЯ*

Преди – алея, смях, любов,

а има статуи сега.

Да свикнеш трябва със това

да виждаш всичко с поглед нов.

И в статуите нежност, чар,

човек не знае кой бе влял.

С ръце ги милва, осъзнал,

че още той не е тъй стар.

От него бликаха сълзи,

които бяха с вкус горчив.

От спомени вода ручи,

но той не ще се утоли.

Морис КАРЕМ (Белгия)

Росица ЙОТКОВСКА

Немска филология

(Софийски университет)

ЖЕНА*

Това е тя: жена. До идеала

което не достига – взела е сама.

Страните виж – цъфти поруменяла,

а над очите – синкава тъма.

Капризно вият се верижни вежди,

във всяка мигла – тайнствено писмо.

За нов живот къдриците вестят надежди

и древно знание шепти само.

Жената погледни – ту в сенки, ту в лазури,

в цветя и пеперуди пò е нежна тя.

И ти нуждаеш се от тези процедури,

душа надменна, уж презряла свежестта.

Олеся НИКОЛАЕВА (Русия)

Катерина ИЛИЕВА

Право (Софийски университет)

МЪЧИТЕЛНО ЗАБВЕНИЕ ИЗТРИ*

Мъчително забвение изтри

усмивката пленителна и блага;

а времето цъфтежа посиви,

лика скверниха прах и влага.

Но кичурът копринени коси,

все още сплетен под портрета,

напомня за красивите черти

и в миг рисува образ светъл.

Ръката прелестна тогаз изписа:

“О, вярвай ти във мен безкрайно!”

Тъй бързо пръстите редиха

с писалката слова омайни.

Емили БРОНТЕ (Великобритания)

СРЕЩА*

Жадуваният миг на срещата дойде,

ти даде ми ръка и с мен пое

по пътища сумрачни и неясни

със блянове за слънце и мечти за щастие.

И двамата надявахме се страстно

да се намерим, без да ни е ясно,

че сме съсипани и покосени

от мъките отдавна преживени.

Така завинаги се разделихме,

остана само болка стягаща в гърдите.

А ти – безмълвна, просълзена, зъзнеща,

си тръгна, както бе дошла – за никъде не бързаща.

Йован ДУЧИЧ (Сърбия)

Ваня КОЦЕВА

Френска филология (ВТУ)

ДЕКЕМВРИЙСКА НОЩ

Навремето, когато ученик аз бях,

до късно вечерта оставах буден – бдях.

Бях сам, но сън не ме ловеше.

Веднъж пред мен незнайно откъде

да седне в черно облекло дете дойде,

което сякаш брат ми беше.

И светлината на свещта пред мен откри

едно дете със поглед тъжен, но красив.

То книгата ми заразлисти

и сведе челото си то над мен –

така остана чак до следващия ден,

усмихнато, във мисли чисти.

Веднъж, в гората както бавно си вървях,

тогава на петнадесет години бях,

и самотата ме влечеше,

до ствола на едно дърво

дойде да седне млад мъж в черно облекло

и който сякаш брат ми беше.

Кой път да хвана? – бях от смут голям обзет...

В едната си ръка той стискаше букет,

а в другата държеше лютня.

Със жест приятелски ме поздрави,

посочи с пръст и каза ми: “Напред върви,

тръгни към хълма ти”! - И ме побутна.

Във възрастта, в която любовта познах,

веднъж аз в стаята самотен си стоях –

от загубата ме болеше.

До огъня яви се изведнъж

един облечен в черни дрехи странен мъж,

но който сякаш брат ми беше.

Бе мрачен той, угрижен много, мълчалив,

с едната си ръка посочи свода сив –

настроен бе за отмъщение.

От мойта болка нямаше покой,

едва въздъхна само и изчезна той;

изгуби се като видение.

Във възрастта, в която най-свободен бях,

в компании празнувах и се веселях –

дух празничен край мен цареше.

Пред мене седна в черни дрехи гост

и свойта пълна чаша вдигна той за тост.

И гостът сякаш брат ми беше.

Алфред дьо МЮСЕ (Франция)

ИЗОСТАВЕНАТА АЛЕЯ*

Във парка неотдавна смя се любовта...

Сега безмълвни статуи го обитават,

студена самота алеите сковава –

денят обречен е на вечна пустота.

Познават статуите топли ласки нежни –

безспирно, ненаситно галени с ръце...

Човек открива сякаш в своето сърце

навярно пак онази младост безметежна.

Сълзи горчиви по ръцете пак текат,

сълзи горчиви как неутешимо бликат –

неудържим порой от спомени извикват:

от минали страдания тече река.

Морис КАРЕМ (Белгия)

Иван РАЙЧЕВ

Славянска филология

Пловдивски университет

КЪДЕ*

Къде ли морният от странстване човек

ще срещне в своя път последната почивка?

Дали под палмите на Юга в огнен пек?

Дали край Рейн, липите гледайки с усмивка?

Или ще хвърли малко пясък върху мен

ръка на непознат в далечна пустош дива?

А може би ще падна някой слънчев ден

на морски бряг и морска хлад ще ме залива?

Каквото и да стане! Сигурен съм – там

ще бъда, както съм и тук – сред небесата.

Подобно мъртви лампи ще се реят, знам,

и ще блестят над мен звездите в мрачината.

Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

Искра ДРАГАНОВА

Английски и японски език (ВТУ)

САМОТА ПОГЛЪЩА ДЕН СЛЕД ДЕН*

Самота поглъща ден след ден

ласкавия зов на този смях;

пламъкът от времето е веч изпепелен;

скверна плесен по лице без грях.

Все пак нишка от копринени коси

път извива изпод стария портрет

и издава някогашните черти,

и се впива в образ, от ума подет.

Ред оставила е искрена ръка:

“Знай, че винаги със теб ще сме едно”.

Нежни пръсти следвали са с бързина

вярата, диктуваща на нейното перо.

Емили БРОНТЕ (Великобритания)

Николай КАРАУЛЯНОВ

Софийски университет

САМОТНАТА АЛЕЯ*

Във парка – люлката на любовта –

алеята е вече тиха.

И статуите извисиха

пак своята снага в нощта.

Те галят и целуват

с божествена уста.

А той, усетил им плътта,

за младостта жадува.

По пръстите сълзи се стичат,

на жаждата му не откликват.

И само спомените бликват,

но в ничие море изтичат.

Морис КАРЕМ (Белгия)

Юлиана ВАСИЛЕВА

Френска филология (ВТУ)

ЕПИТАФИЯ

Живях в далечни дни, но вече сто години

как мъртъв съм. Признат, но гонен все живях.

Човешката си чест превърнах във робиня.

Макар сред робски маски – аз свободен бях.

Живях в онези дни, но бях така свободен.

Аз гледах и вода, земя и небеса

край мене как кръжат по чуден ред природен,

сезони как редят безбройни чудеса.

Хей, вие, живите, къде са тез богатства?

Нима копнеете за онзи пъклен ад?

С какво сте подкрепили вий делата братски?

С какво сте обновили моя роден град?

Човече жив, не бой се ти от мен сега.

Аз съм един мъртвец – без тяло, без душа.

Робер ДЕСНОС (Франция)

Ирина КАЛОЯНОВА

Френска филология (ВТУ)

* * *

Огрей ли слънчев лъч полето във зори,

ще тръгна бързо. Зная, ти ме чакаш вече.

Ще мина през ливади, хълмове, гори.

Не мога дълго да стоя от теб далече.

И тъй ще крача, вгледан в себе си. И знам,

че в сляп и глух един ден аз ще се превърна,

прегърбен, чужд, преплел ръце, нерад и сам,

и черен мрак деня тъй светъл ще обгърне.

Не ще погледна залез златен как пред мен

разстила дипли към Арлфльор съвсем небрежно.

И щом пристигна, ще положа аз сломен

на гроба твой чемшир зелен и цвете нежно.

Виктор ЮГО (Франция)

Велина ТОМОВА

Френска филология (ВТУ)

БАРОКОВ СОНЕТ

Да бъда искам в морските недра

или пък горе на скала незрима,

да бъда искам клонка несмутима

или сълза – в пороя да умра.

Любовен плам насред гръдта гори,

запали ти искра неутешима.

И страдам аз от болка нелечима –

коя ли друга толкова горчи?

И моля се на Бога – край да сложи,

да има малко милост, ако може,

или да стана камък аз студен.

Че докато небе и слънце има,

да тлее моята душа ранима

на влюбен клет, от любовта лишен.

Ги дьо ТУР (Франция)

Емил КИНЧЕВ

Френска филология (ВТУ)

СЪНЯТ В ТЪГА

Дано да спи

Те спят

Дано боли

Сънят.

Дано боли сънят

А дните спят

И спи

Небе звезди

И спи, и спи, и спи, и спи, и спи!

Ни стон!

Ни дъх

Ни страх

Не гасне

А пристан

Приспан

Проблясва

Призван

И нищо

Добро и зло

Добре е то

Добре дошло

Спя аз

Какъв мраз

Спя аз

Какъв мраз

Спя аз

Какъв мраз

Спя аз.

Пол КЛОДЕЛ (Франция)

Десислава ЦЕНОВА

Френска филология (ВТУ)

В ЛЮКСЕМБУРГСКАТА ГРАДИНА

Момичето премина леко –

като триумф на волността,

в ръка държейки росно цвете

и с нова песен на уста.

Жена единствена, която

изваях аз от самота –

душата й бе с мойта слята

и с поглед грееше в нощта.

Уви! Отмина тази младост!

Прощавай, мой прекрасен блян –

момиче нежно, полъх, сладост

безследно чезнат в своя плам.

Жерар дьо НЕРВАЛ (Франция)

Теодора ГОСПОДИНОВА

Френска филология (ВТУ)

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Сред безкрайната скука,

що обсебва полето,

се разстила сняг – ето

сякаш пясък блещука.

От бакър е небето,

нито лъч светлина,

в тъмнината се ражда

и умира луна.

Там сред горската глъб

като пара ленива,

като облаче сиво

се поклаща стар дъб.

От бакър е небето,

нито лъч светлина,

в тъмнината се ражда

и умира луна.

Запъхтяла се врана,

изгладнели вълчици...

Оцеляват те всички

сред полята смълчани.

Сред безкрайната скука,

що обсебва полето,

се разстила сняг – ето

сякаш пясък блещука.

Пол ВЕРЛЕН (Франция)

Марина СИМЕОНОВА

Английски и полски

МИГ

Пред витрината сива на дюкянче нечисто

се захласва момиче по ковчеже сребристо.

Във прозорчето вижда своя образ невзрачен

и ковчежето смъртно, и живота си мрачен.

И не виждайки гледа, и не знаейки знае,

и за помощ ридае на морето в безкрая.

Юлиан ТУВИМ (Полша)

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Николай Даскалов. Попътен вятър!

Преводи от Димитър Карагеоргиев

Йохан В. ГЬОТЕ

Горският цар

Хайнрих ХАЙНЕ

Къде

Морис КАРЕМ

Пустата алея

Преводи от Петя Иванова

Емили БРОНТЕ

Във забрава избледняха…

Джордж СИРТЕС

Английските думи

Преводи от Ася Сократова

Хайнрих ХАЙНЕ

Къде

Морис КАРЕМ

Изоставената алея

Превод от Росица Йотковска

Олеся НИКОЛАЕВА

Жена

Превод от Катерина Илиева

Емили БРОНТЕ

Мъчително забвение изтри…

Йован ДУЧИЧ

Среща

Преводи от Ваня Коцева

Алфред дьо МЮСЕ

Декемврийска нощ

Морис КАРЕМ

Изоставената алея

Превод от Иван Райчев

Хайнрих ХАЙНЕ

Къде

Превод от Искра Драганова

Емили БРОНТЕ

Самота поглъща ден след ден…

Превод от Николай Караулянов

Морис КАРЕМ

Самотната алея

Превод от Юлиана Василева

Робер ДЕСНОС

Епитафия

Превод от Ирина Калоянова

Виктор ЮГО

Огрей ли слънчев лъч полята във зори…

Превод от Велина Томова

Ги дьо ТУР

Бароков сонет

Превод от Емил Кинчев

Пол КЛОДЕЛ

Сънят в тъга

Превод от Десислава Ценова

Жерар дьо НЕРВАЛ

В Люксембургската градина

Превод от Теодора Господинова

Пол ВЕРЛЕН

Зимен пейзаж

Превод от Марина Симеонова

Юлиан ТУВИМ

Миг

Приложение

Любен ЛЮБЕНОВ

За спецификата в превода на римуван и неримуван стих

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г.

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е V

ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 2004 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ V” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявените от Съюза на преводачите в България конкурси за превод на поезия (май 2002 г. и май 2003 г.), на студенти, завършили магистратура към Филологическия факултет и на участници в XXVI международен семинар по българистика.

Издава се под редакцията на:

проф. дфн. Паисий Христов

гл.ас. д-р Мариана Шопова

За “Пресътворение” и изкуството на превода

И тази година едно от радостните събития във Филологически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е излизането на шеста книжка от поредицата “Пресътворение”, която публикува студентски преводи на поезия.

Без съмнение заслугата за тази инициатива дължим на проф. дфн Паисий Христов и гл. ас. д-р Мариана Шопова, които с много вдъхновение водят традиционния вече семинар по теория и практика на стихотворния превод. Те именно привличат и дават път на нови млади таланти в областта на поетическия превод.

Значителна част от публикуваните в сборника преводи са отличени на конкурса за превод на поезия, обявен от Съюза на преводачите в България. Този конкурс е също ежегоден, както и книжките от поредицата “Пресътворение”.

С пълно право можем да се гордеем с нашите млади преводачи, възпитаници на ВТУ, но също така и с другите участници, студенти от Пловдивския и Софийския университет, както и, разбира се, с чуждестранните преводачи в сборника, получили по този начин възможност за творческа изява като участници в ХХVІ Международен семинар по българистика във ВТУ.

От личен опит знам, че преводът на поезия е в много голяма степен творчески акт – за разлика от други видове превод. Преводачът на поезия е конфронтиран с повече и по-сложни дилеми: да преведе по-скоро поетическата образност, но за сметка на строежа на лирическия текст; да предаде структурните особености, но да жертва донякъде спецификата на образността; да реши доколко всъщност е възможен превод от техническа гледна точка на поетическата образност въобще и в каква степен е допустима креативност от негова страна относно оригиналния текст и езиковото му съответствие. Това означава, че именно преводачът трябва да прецени доколко и как да пресътвори и адаптира оригинала към една нова комуникативна ситуация, за да отговаря той максимално на нейната специфика. Затова именно смятам, че художественият превод, а още повече поетическият, е един вид изкуство и докато поетът твори посредством езика, то преводачът пре-сътворява този езиков образ в сходен, но все пак друг такъв. В това точно се състои и тънкостта на преводаческото изкуство – да се мине успешно по “моста” от единия езиков бряг до другия, без да “падне” нито поетът, нито преводачът.

Четейки настоящите преведени стихотворения, нито за миг не ме обзе съмнение, че някои от тези млади таланти-преводачи може да “падне под моста”.

Велико Търново Доц. д-р Багрелия БОРИСОВА

20. 01. 2004 год. ДЕКАН на Филологически факултет

Петя ИВАНОВА

Английски и френски (ВТУ)

НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА

ПЕРО ОТ ОРЕЛ*

Да, днес мигът е тъй тържествен –

духът ми в този кратък ден

усеща как гласът божествен

звучи в шума обикновен.

Понеже, подслонен в несрета,

без да помръдна съм приел

оставеното от поета

и от небесния орел.

Понеже приютих писмото

с победния им двоен щрих –

перо, родено от крилото,

изтръгнат от сърцето стих.

О, днес добре дошли бъдете,

перо и стих от светлина,

пребродили надлъж небето

и облачната равнина.

Виктор ЮГО

НА ЮЖНИЯ ВЯТЪР*

Ела с дъжда, Южняко – гръмко,

с гнезда и птича песен звънка;

цветята то пръстта вдигни,

снега във локва превърни,

отвий кафявото поле,

на воля разпери криле.

Но не забравяй – най-напред

стопи прозореца от лед,

от скелета му – дървен къс –

извай отшелнически кръст.

Нахлуй във стаята, вилней,

картината ми разлюлей,

във вихър листи завърти,

по пода стихове пръсни

и с теб поета отведи.

Робърт ФРОСТ

НА ПРОЛЕТТА*

Все още, пролет, в долината

при мен не си се спряла,

тук пред настъпващото лято

бе нашата раздяла.

Дърветата са още голи

и чакат те на прага.

Сиротно, ятото се моли,

ръце към теб протяга.

И ранните цветя умряха

в пръстта, от скреж скована.

Те път към тебе прокопаха,

но път обратно няма.

А лястовицата пияна

се лута из небето

и страда, че било е рано

да прекоси морето.

Николас ЛЕНАУ

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали заради светлината,

която всяка вечер се топи;

не ме жали заради красотата,

нетрайна като цъфнали треви.

Не ме жали – луната се смалява,

брегът след прилив пуст е и студен,

копнеем и копнежът преминава,

и ти не търсиш вече с поглед мен.

Това го знам отдавна – любовта е

от буря връхлетяно диво цвете,

море, което все се колебае,

затрупало с отломки бреговете.

Жали ме, че това, което зная,

сърцето го разбира, но накрая.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

СОНЕТ*

На наръч съчки седнал, със лула в ръката,

облегнат на камината, подпрял глава с ръце,

свел поглед към земята, с разбунтувано сърце

аз мисля за властта жестока на съдбата.

Крепи ме ден за ден надеждата крилата,

отсрочва ми присъдата с минута или две,

когато ме издига до победни върхове

на трон със пищна императорска позлата.

Тютюнът във лулата ми когато се стопи,

ще трябва да се върна при познатите беди

и пак да си повторя истината стара,

че също като сухите тютюневи листа

за дълго не засища на мечтата сладостта –

тютюнът става дим, надеждата е пара.

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

СИБИЛА*

Наричаха я старата жена.

Сама посред гъмжаща върволица

бе винаги. И вечната старица

нарекоха столетна планина,

вековен лес. И всеки път по зрак

тя, старото си място пак заела,

стоеше като черна цитадела,

проядена от огнения мрак

на думите, които на ята

прииждаха във нея нежелани,

а тя зовеше тръгващите свити,

и някои се връщаха, разстлани

в дълбоки тъмни сенки под очите,

и стихваха, готови за нощта.

Райнер Мария РИЛКЕ

НА ЕСЕНТА

Сезон на плодовете и мъглите,

довереник на слънцето узряло,

със него ти замисляш как в лозите

ще пръснеш щедро гроздето наляло.

Как ябълките в селските градини

ще оведеш и всеки плод ще зрее.

Кратуната ще расне и в лещака

ще връзват сладки ядки. Ще се лее

нектарът цветен. И неуморими,

пчелите мед ще сбират в дните сини,

помамени, че Лятото ще чака.

Теб кой не те е виждал във хамбара?

И пътникът, на път потеглил рано,

ще те съзре сред облак житна пара,

с къдрица, от веялката развяна.

Или, недоожънала браздата,

ще те намери спяща, пощадила

един откос от билки натежали.

Понякога, потока прекосила,

крепиш товара, вдигнала главата,

или се взираш в тънката позлата

на сайдера от пресите преляли.

Не си мисли за пролетните песни!

Ти имаш свои струни, свои сцени,

когато във градините небесни

разцъфват вечер облаци червени.

Рояк мушици скръбен глас извива

сред речните върби и го люлее

лъхът между небето и земята.

И спрялото на хълма стадо блее,

щурците пеят, с песен се приспива

една червеношийка треперлива,

а нейде нависоко са ятата.

Джон КИЙТС

ОДА ЗА СЛАВЕЯ

Сърцето ме боли като сковано

от ледения сън на бучиниша –

то сякаш с опиат е приласкано

и за минута спряло е да диша.

И не защото аз от теб ревнувам,

щом щастието ти във мен прелива,

а за това, че ти, лек дух дървесен,

когото само чувам,

стаен навътре в сянката бодлива,

възпяваш лятото с въздушна песен.

О, вкус вълшебен на заспало вино,

във избите подземни охладено,

с дъха на Флора, на села, градини,

от провансалско слънце зачервено!

О, юг, налят във чашите предишни,

сок с румения цвят на Хипокрена,

със наниз от мехурчета-мъниста

и устни като вишни!

Да можех, пил от огнената вена,

да се стопя под свод от горски листи!

Да се стопя в дима и да забравя

на тебе неизвестното в гората –

умората в човешките ми стави,

гнева и треската, и суетата,

парализираната сива старост

и тази младост призрачно-безплътна,

чиито мисли стават скръбно бреме –

свят, който е без радост,

и красотата в него е безпътна,

и любовта изсъхва в свойто семе.

Далеч от тях при тебе ще избягам,

но не със Дионисовата свита.

Крилатата поезия запрягам,

оставям мисълта си да се скита

и с теб съм вече. Нежна е нощта ни,

царицата-луна на трона сяда

сред сребърен рояк от звездни феи.

И в тъмните стакани

блестят искри от тази нощна клада,

която ветровете са измели.

Не виждам във нозете си цветята,

не знам какъв тамян дървесен пия,

но всеки сладък дъх на тъмнината

долавям как сезонът скришом вие

в треви, шубраци, в плодните дървета,

във глога и във шипката цъфтяща,

в нетрайни теменужки избуяли

и в късно майско цвете –

мускусна роза винено-кипяща

сред рой мухи, приспивно забръмчали.

Стаен, аз слушам. Колко пъти в мрака

за смърт такава лесна съм се молил,

зовал съм я във рими да ме чака,

дъха ми в шепа въздух да разтвори.

И повече от всякога усещам,

че да умра сега ще е красиво,

когато ти изливаш си душата,

екстазна и гореща.

Но в твоя глас, в трептенето му живо

напразно ще се вслушвам от земята.

Безсмъртна птицо, не за смърт родена,

неосквернена от тълпите гладни,

под арията ти непроменена

и шут, и господар били са равни.

И може би със същите си ноти

спасил си Рут, по своя дом скърбяща,

изгубена, сама сред чужда нива.

Възпявал си живота

и с музика магически-зовяща

си водил кораби в пустиня дива.

Печал. Пустиня. Думата ме връща

при моята отшелница – душата.

Капризът ти не може да превръща

във истина воала на лъжата!

Прости! Прости! И химнът ти заглъхва

над ручея, над дивите череши,

над хълма. И в долчината загубен,

потъва и изсъхва.

Видение ли музиката беше?

Сънувах ли или пък бил съм буден?

Джон КИЙТС

ОДА ЗА ГРЪЦКАТА ВАЗА

Ти още си във плен на тишината,

във скута на забравеното време,

а горските извивки и цветята

подреждаш в рими по-добре от мене.

Каква легенда от листа разказваш?

За смъртните или за боговете

във Темпе и в аркадските поляни?

Какво оплаквате, девойки клети?

Какъв е този порив да избягаш

сред див екстаз от свирки и тимпани?

Как сладки са напевите безшумни:

не спирайте, сиринги! Тишината

е музика – бъдете сладкодумни,

но само за ухото на душата.

Младежо, песента ти е безкрайна,

дърветата над теб са все тай живи.

Почти досягаш с дръзки устни тази,

която все така ще бъде тайна.

Но не тъгувай, камъкът я пази –

на тебе вечно вярна – в свойте жили.

Щастливи клони! Ах, щастливи клони!

Не трепвате във вечната си пролет!

И ти, свирецо с пръсти неуморни,

не спира песента ти своя полет!

Любов блажена! На вълни прииждаш,

все тъй си топла, все тъй примамлива,

завинаги копнееща и млада.

С дихание от страст кръвта задвижваш,

след теб сърцето пее и се свива,

устата съхне, челото е клада.

Каква е тази дълга върволица?

Към кой олтар повел си, тайнствен жрецо,

мучащата обречена юница

със цветните гирлянди и венеца?

Кое градче крайморско, до реката

или пък сред планинските простори

в такова светло утро е замряло?

И кой ще се завърне в тишината

на празния площад – да отговори

защо така, градче, си опустяло?

О, форма на атически ваятел,

с лица от мрамор, колко доверчиво

разстилаш дървеса като приятел.

Сърцето до безумие забива

пред този пасторал неразгадаем.

Когато стане моят век на пепел,

сред друга скръб ще бъдеш ти закрила,

на други хора – мълчалив свидетел,

признал, че истината красота е,

а красотата – истина и сила.

Джон КИЙТС

НОСТАЛГИЯ

При петльов здрач или

в зори, когато сочи

отново острието

нестаналото дом,

запушваме уши

за мамещия тон

на онзи глас камбанен,

ехтящ изпод морето.

Камбани и камбанки,

и паст на слънчев дракон.

Приспивна лунна песен,

оса над капка мед

и огън посред зима.

В такива дни душата

е слаба и ранима,

и изстрелът е лесен.

В такива дни, когато

презрява самотата,

копнеем за дома си

от галактичен прах.

Безшумните камбани

зоват. Но пò са силни

ръцете на земята.

Оставяме се в тях.

Луис МАКНИЙС

Иван РАЙЧЕВ

Славянска филология (ПУ)

ЕДНА СИБИЛА*

Веднъж се чу, че тя е вече стара.

Но тя остана, всеки ден вървеше

по пътя. Възприеха друга мяра

и ето – тя за всички вече беше

гора, която вечер уморена

стоеше, сякаш своя пост заела,

възчерна като стара цитадела,

висока, глуха, празна, обгорена;

от думите, които без пощада

множаха се в главата и` – вселена,

измъчвана, ранявана в душата,

завръщаше се в своя дом сломена,

притваряше очи и в тъмнината

очакваше прегръдката на ада.

Райнер Мария РИЛКЕ

МОЯТА ПОЕЗИЯ*

Кротка като мрамор, хладна като сянка,

ти си бледа муза, тихо що сънува.

Всички чужди блудни песни са държанка,

улична жена, която грозно псува.

Аз не ще поставя бисер-огърлица

във косите ти, а само жълти рози:

за посредствения вкус бъди девица,

антипод на неговите фалш и пози.

Нека само собствените грижи носят

мъка в твоето сърце. Онез, що просят

помощ и утеха, кротко отминавай.

Равнодушна ти бъди, с ефирно тяло

под разкошно, многоцветно одеяло

тайнствена и недостъпна все оставай.

Йован ДУЧИЧ

Добромир РУСЕВ

Английска филология (ПУ)

НА ТОПЛИЯ ВЯТЪР*

Вей с дъждец, о, Ветре топли!

Донеси ми птичи вопли,

на цвета да живне дай

и снега стопи докрай,

оголи таз земна плът,

а нощес, щом пак на път

тръгнеш, направи така –

от стъклото скрий леда.

И, дошъл от гъсталак,

като странстваш божи знак

във бараката влезни,

стенния портрет люшни,

разпилей ми всички оди,

листите пръсни по пода,

на поета дай природа.

Робърт ФРОСТ

Марина СИМЕОНОВА

Английски и полски език (ВТУ)

* * **

Нас не ни обвърза нищо!

Нито думи, ни признания…

Нямаше дори въздишки –

само пролетни терзания.

Само блянове чудесни,

с дъх пропили всеки полъх,

и звънливи птичи песни,

реещи се във простора.

Само долини зелени

с водопади животворни,

само облаци засмени

и магии чудотворни.

Само извори лъчисти,

що омайваха сърцето…

Нас не ни обвърза нищо!

Само макът във полето.

Адам АСНИК

Надежда ГЕОРГИЕВА

НУП (ПУ)

НА ПРОЛЕТНИЯ ВЯТЪР*

Ела с дъжда, о, Южен вятър!

Довей и птиците с гнездата,

на семената сок дай пак,

стопи останалия сняг,

земята под леда открий,

към къщи след това завий.

Прозореца на мойта стая

измий така, че да сияе

и през потеклите следи

безгрижно в моя дом влети.

Покривки сваляй от креслата,

картини духай от стената,

из въздуха пилей книжата,

гони поеми по земята,

хвърли поета през вратата.

Робърт ФРОСТ

Денислава ДИМИТРОВА

Английски и немски език (ВТУ)

НА СГРЯВАЩИЯ ВЯТЪР*

С дъжд ела, ти, Ветре бесни,

с птичите гнезда и песни;

под стопилия се скреж

на цветята дай копнеж;

нека от земята цяла

падне пелената бяла,

нека се стопи ледът

и капчуци да текат,

и прозоречните пречки

като кръст да се изпречат.

В стаята ми ти влети

и портрета разклати,

с римите мети земята,

с шум духни ми ти листата,

мен самия – през вратата.

Робърт ФРОСТ

Теодора Тодорова

Френска филология (ВТУ)

НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАТИ

ОРЛОВО ПЕРО*

Тържественост часът навява!

Духът ми в този ведър ден

усеща как всевечна слава

се слива тук с шума край мен.

Защото в скромната ми стая

без мъка вземам аз това,

що сам поетът ми остави,

що от орела долетя.

Защото щом дойде моментът,

победно хвърлиха ми те:

перо от себе си – орелът,

поетът – строфа от сърце.

О, с радост сте от мен приети –

перо и строфа! Славен дар!

На воля бродили в небето,

летели в облаците с жар.

Виктор ЮГО

СОНЕТ*

Седя си умислен, с лулата в ръка,

облегнат с тъга на камината гола,

с душа изтерзана и втренчен във пода,

си мисля за свойта жестока съдба.

А тази надежда, която крепи,

се бори тъгата проклета да смаже,

различна съдба обещава ми даже,

издига ме пламенно към висини.

Но щом се във пепел тютюнът превърне,

е време към реалността да се върна

и често, все тъй отегчен, да повтарям:

не, разлика няма, тъй както изглежда,

да пушиш или да живееш с надежда –

едното е дим, а пък другото – вятър.

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Маргарита ПЕТРОВА

Испанска филология (СУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали, че дневните лъчи

не странстват вече в късното небе;

не ме жали, че като кратки дни

отмина прелестта на туй поле.

Не ме жали за щърбата луна

и че в морето отлив праща зов,

че мъжка страст тъй бързо отлетя

и че ме гледаш вече без любов.

Отдавна знам – това е любовта:

разтворен цвят, от вятъра гнетен,

и мощен прилив над изменчив бряг,

отломки разпилял, на бури в плен.

Жали ме, че умът ще разбере,

но трудно схваща мудното сърце.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

НА ЖЕНАТА*

Жена си ти, сред книгите една,

ти си навит и запечатан свитък;

слова и мисли в редовете бликат,

във всеки лист безумен е стиха.

Жена си ти – и вещерска напитка!

Тя устните изгаря миг след миг;

сподавя, който пие, своя вик

сред бесен славослов, от жар проникнат.

Жена си ти, и права си с това.

от века с накит от корона звездна,

сред бездните ни – лик на божества!

За тебе влачим ний ярем железен,

за теб планинска твърд громим навред,

и молим се – от века – все на теб!

Валерий БРЮСОВ

Нели ДЕМИРЕВА

Английска филология (ПУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали – светликът на деня

по здрач с небето се прости.

Не ме жали – повехна и цвета,

в полето пусто времето лети.

Не ме жали – луната, виж, се скри

и приливът да бяга е готов.

И пламът мъжки спира да искри –

не ме поглеждаш вече ти с любов.

Така е, знам – какво е любовта,

ако не цвят, от вятъра смутен,

ако не прилив, хвърлил на брега

отломките от вихър разярен.

Жали ме, че сърцето не разбра

това, което разумът прозря.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Мила ПЕТРОВА

Английска филология (СУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали, че слънчевата светлина

със залеза побягва от небето.

Не ме жали, че отминава пролетта

и вехнат цветовете на полето.

Не ме жали, че чезне лунното сияние,

че отливът отплува по вълните,

че бързо стихва мъжкото желание

и ти към мен не гледаш с плам в очите.

Аз зная – не по-сигурна е любовта

от цвят, който безмилостният вятър брули,

от прилив мощен, бродещ по брега,

разхвърлящ плавея след морски бури.

Жали ме, че сърцето не побира

това, което разумът добре разбира.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Даниела КИРОВА

Английска филология (СУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Недей жали, че слънчева зора

във здрач потъва, заловена в плен;

не ме жали, че майските цветя

изсъхват като в ноемврийски ден.

Не ме жали за бледата луна,

за отлива на морските вълни,

че кратък бе мигът на любовта

и няма обич в твоите очи.

Аз зная: любовта е като дните,

течащи в прехода на вечността,

като вълни, разпръснали развалините

по необятните пространства на брега.

Жали ме, че сърцето не разбира

това, което разумът съзира.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Мила ВЪЖАРОВА

Английска филология (СУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали, че светлината на деня

към края му не броди вече из небето.

Не ме жали зарад онази красота,

с годините напускаща горите и полето.

Не ме жали за изтъняващия къс луна,

или че с отлива отдръпва се морето,

че във мъжа тъй скоро стихва любовта

и с обич ти не ме поглеждаш вече.

Аз зная: любовта е само бяло цвете,

което вятърът връхлита с порив буен,

само вълна, която ляга тежко върху бреговете,

оставяйки парчета корабни от много бури.

Жали ме, че сърцето мъчи се ужасно

да разбере това, което за ума е ясно.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Марияна ГЕОРГИЕВА

Английска филология (ПУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали, че вечер своя път

изминал, пак денят се стапя в мрак.

Не ме жали, че хубав бе лесът,

но хубостта му се покри със сняг.

Не ме жали, луната бледа става,

морето бяга с отлив надалече,

изстива бързо мъжка страст-жарава

и няма обич в твоя поглед вече.

Една любов аз само знам и тя е

от вятър брулен нежен цъфнал клон

и мощен прилив, който бряг не знае –

залял, покрил с отломки плажен склон.

Жали ме, че сърцето с труд разбира

каквото мигом разумът съзира.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Михаил НЕНОВ

Българска филология (СУ)

НЕ МЕ ЖАЛИ*

Не ме жали, че на деня светлика

по здрач не броди вече в небесата.

Не ме жали, че прелести изгниха

наесен във горите и полята.

Не ме жали, че се топи луната,

или че отливът се връща във морето,

или че стихват страстите в сърцата

и ти с любов не ме поглеждаш. Ето!

Но зная – любовта не е различна

от цвят, що вятърът със стръв напада,

от прилив, що върху брега повлича

отломки, сбрани в буря без пощада.

Жали ме, че сърцето бавно научава

туй, дето разум пъргаво познава.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Христина ВАРЧЕВА

Руски и английски език (ВТУ)

* * *

Обичах ви и може би все още

в душата ми е жива любовта.

Но нека не тревожи ви тя нощем,

не искам да сте тъжна сутринта.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,

измъчван бях от ревност и тъга,

обичах ви и искрено, и нежно,

дано и друг обикне ви така.

Александър ПУШКИН

Наталия ЗЛАТЕВА

Английски и арабски

* * *

За епитафия щом трябва мисъл,

една готова имам и сега –

на плочата надгробна бих написал:

“Кавга любовна имах със света”.

Робърт ФРОСТ

Росица ЙОРДАНОВА

Английски и арабски

ПОСЛЕДНАТА МИ ВОЛЯ

За волята си лесно ще реша,

защото нямам нищо да деля.

Родата не е нужно да се вайка:

“Гнездо не сви тоз наш нехранимайко”.

А тялото? – Да можех само, щях

да го сведа до две-три шепи прах.

И нека весел бриз да разнесе

праха ми сред разцъфнало поле.

Тогава цвят умиращ може би

ще живне пак и пак ще разцъфти.

Последната си воля изразил,

сполука ви желая аз,

Джо ХИЛ.

Татяна УВАРОВА

Руска филология (Харковски национален университет, Украйна)

ПРАВНУЧКА

Старинных предков не храню портреты.

Что о моем написано роду,

Не знаю я. И не храню заветы,

Не знаю лица их, их жизни и судьбу.

Но чувствую я, как бежит по венам

Горячая, скитальческая кровь.

Она мой сон тревожит ночью гневно,

К греху толкает, дарит мне любовь.

Быть может, моего прадеда дочка,

Укрывшись под загадочный тюрбан,

Глубокой, темной убежала ночкой

С прекрасным ханом из далеких стран?

Как конский топот эхо зазвучало,

От придунайских разлилось равнин.

И спас двоих влюбленных от кинжала

Восточный ветер – их следы укрыл.

За это ль мил мне ветер-чужестранец,

И так люблю я часто наблюдать

Под свист кнута коня безумный танец,

И вольный голос в степи отпускать?

Возможно, и коварна, и грешна я,

И рок за это поразит меня.

Тебе верна, – я это точно знаю –

Моя родная матушка-земля.

Элисавета БАГРЯНА

Йовка КАРАДЖОВА

френска филология (ВТУ)

* * *

Камили сини пак рисуваш ти

на фона син на спомена от Азия.

И в синьо виждаш своите мечти,

пречупени през синята фантазия.

Хармониките свирят от сърце,

за да омайват нощите ми трудни;

от Азия тъй сини цветове,

рисунки от Малайзия лазурни.

А спомените с тази синева

са твоята съкровищница – тя

от острови ванилови пътува;

Ти щеше ли във синьо да рисуваш,

ако във стаята ти не кротува

пленената ти синя суета.

Марсел ТИРИ (Белгия)

Светла РУСЕВА

френска филология (ВТУ)

БЕДНИТЕ

Познавам бедните сърца,

сълзите в тях са езерца,

те бледи са като покров

на нечий гроб суров.

Познавам бедните ръце,

като клонак посред поле,

като навети пред врата

опадали листа.

Това са бедните очи,

тревожни, плахи и добри,

по-тъжни са от на сърна,

изгубена в мъгла.

Емил ВЕРХАРН (Белгия)

Диан КАРАГЕОРГИЕВ

френска филология (ВТУ)

Т Ъ Г А

Загубих сила и живот,

приятели и радост нежна;

загубих гордостта си прежна –

на гения ми страж суров.

Щом истината аз познах,

реших – приятелка е вярна;

но след лъжата й коварна

от нея вече се гнусях.

Но истината си остава

и който нея не познава,

не знае нищо за света.

А Бог очаква ни, зове ни

и в мен остават съкровени

следите от една сълза.

Алфред дьо МЮСЕ (Франция)

Елена ПЕТКОВА

френска филология (ВТУ)

С О Н Е Т

В одежди от цветя виж нимфата омайна

как снощи над земята тържествено изгря;

с блестящия си вид и с погледа-заря

яви се тя пред нас като заря сияйна.

Щом зърна я земята, с цвят покри се цяла,

и чуваше се как мелодия звучи.

Решила, че това са утринни лъчи,

в миг скри се всякоя звезда в небето гряла.

В Тетида слънцето потънало почти,

внезапно пак запали своите лъчи,

обърна впряга си, след нимфата се втурна.

Как би могло морето да го задържи!..

Но щом съзря то красотата и` лазурна,

като завинаги се в дълбините скри.

Венсан ВОАТЮР (Франция)

Даниела ИВАНОВА

френска филология (ВТУ)

УБИХА ТРИ МОМИЧЕТА НЕВИННИ

Убиха три момичета невинни

да видят що те криеха в сърцето.

От щастие бе първото обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три смока съскаха там три години.

От добрина бе второто обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три агънца пасяха три години.

От горести бе третото обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три ангела там бдяха три години.

Морис МЕТЕРЛИНК (Белгия)

Симеон БУКОВСКИ

Френска филология (ВТУ)

ЩРИХИ ОТ ПАРИЖ

Във сиви тонове обагря

луната своя лик

и черен дим слова извайва

над покрив, остър като щик.

В небето сиво стене вятър,

проплаква като бас.

Настръхнал, скрит в далечината,

мяука тих и странен глас.

Вървя, за Платон размишлявам,

за Фидий, Саламин.

Пред мен се Маратон явява

под мигащ нощен пламък син.

Пол ВЕРЛЕН (Франция)

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ

НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2002 и 2003 г.

AU POÈTE QUI M’ENVOIE UNE PLUME D’AIGLE

Oui, c’est une heure solennelle !

Mon esprit en ce jour serein

Croit qu’un peu de gloire éternelle

Se mêle au bruit contemporain.

Puisque, dans mon humble retraite,

Je ramasse, sans me courber,

Ce qu’y laisse choir le poète,

Ce que l’aigle y laisse tomber.

Puisque sur ma tête fidèle

Ils ont jeté, couple vainqueur,

L’un, une plume de son aile,

L’autre, une strophe de son cœur.

Oh ! soyez donc les bienvenues,

Plume ! strophe ! envoi glorieux !

Vous avez erré dans les nues,

Vous avez plané dans les cieux.

Victor HUGO

TO THE THAWING WIND

Come with rain, O loud Southwester!
Bring the singer, bring the nester;
Give the buried flower a dream;
Make the settled snow-bank steam;
Find the brown beneath the white;
But whate'er you do to-night,
Bathe my window, make it flow,
Melt it as the ice will go;
Melt the glass and leave the sticks
Like a hermit's crucifix;
Burst into my narrow stall;
Swing the picture on the wall;
Run the rattling pages o'er;
Scatter poems on the floor;
Turn the poet out of door.

Robert FROST

AN DEN FRÜHLING

Noch immer Frühling, bist du nicht
Gekommen in mein Tal,
Wo ich dein liebes Angesicht
Begrüßt das letzte Mal.

Noch stehn die Bäume dürr und bar
Um deinen Weg herum
Und strecken, eine Bettlerschar,
Nach dir die Arme stumm.

Frühblumen wohnten dich schon hier,
Frost bringt sie um ihr Gluck,
Sie sehnten sich heraus nach dir,
Und kennen nicht zurück.

Die Schwalbe fliegt bestürzt umher,
Und ruft nach dir voll Gram,
Bereut schon, daß sie über´s Meer
Zu früh herüberkam.

Nicolaus LENAU

Pity Me Not

Pity me not because the light of day
At close of day no longer walks the sky;
Pity me not for beauties passed away
From field and thicket as the year goes by.

Pity me not the waning of the moon,
Or that the ebbing tide goes out to sea,
Or that a man's desire is hushed so soon,
And you no longer look with love on me.

This have I always known: Love is no more
Than the wide blossom which the wind assails,
Than the great tide that treads the shifting shore,
Strewing fresh wreckage gathered in the gales.

Pity me that the heart is slow to learn
What the swift mind beholds at every turn.

Edna St Vincent MILLAY

SONNET

Assis sur un fagot, une pipe à la main,

Tristement accoudé contre une cheminée,

Les yeux fixés vers terre, et l’âme mutinée,

Je songe aux cruautés de mon sort inhumain.

L’espoir qui me remet du jour au lendemain,

Essaie de gagner temps sur ma peine obstinée,

Et, venant me promettre une autre destinée,

Me fait monter plus haut qu’un empereur romain.

Mais à peine cette herbe est-elle mise en cendre,

Qu’en mon premier état il me convient descendre

Et passer mes ennuis à redire souvent :

Non, je ne trouve point beaucoup de différence

De prendre du tabac à vivre d’espérance,

Car l’un n’est que fumée, et l’autre n’est que vent.

Marc-Antoine de SAINT-AMANT

EINE SIBYLLE

Einst, vor Zeiten, nannte man sie alt.

Doch sie blieb und kam dieselbe Straße

taglich. Und man anderte die Maße,

und man zahlte sie wie einen Wald

nach Jahrhunderten. Sie aber stand

jeden Abend auf derselben Stelle,

schwarz wie eine alte Citadelle

hoch und hohl und ausgebrannt;

von den Worten, die sich unbewacht

wider ihren Willen in ihr mehrten,

immerfort umschrieen und umflogen,

wahrend die schon wieder heimgekehrten

dunkel unter ihren Augenbogen

saßen, fertig fur die Nacht.

Rainer Maria RILKE

МОJА ПОЕЗИJА

Мирна као мрамор, хладна као сена,

Ти си бледо, тихо девоjче што снева.

Пусти песма других нека буде жена

Што по нечистиjем улицама пева.

Jа не мећем на те ђинђуве са траком,

Него жуте руже у те косе дуге:

Буди одвећ лепа да се свиђаш сваком,

Одвећ горда да би живела за друге.

Буде одвећ тужна са сопствених jада

Да би ишла икад да тешиш ко страда,

А чедна, да водиш гомиле што нагле.

И стоj равнодушна, док око твог тела,

Место китњастог и раскошног одела,

Лебди само прамен таjанствене магле.

Jован ДУЧИЋ

ЖЕНЩИНЕ

Ты – женщина, ты – книга между книг,

Ты – свернутый, запечатленный свиток;

В его строках и дум, и слов избыток,

В его листах безумен каждый стих.

Ты – женщина, ты – ведьмовский напиток!

Он жжет огнем, едва в уста проник;

Но пьющий пламя подавляет крик

И славословит бешено средь пыток.

Ты – женщина, и этим ты права.

От века убрана короной звездной,

Ты – в наших безднах образ божества!

Мы для тебя влечем ярем железный,

Тебе мы служим, тверди гор дробя,

И молимся – от века – на тебя!

Валерий БРЮСОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Доц. д-р Багрелия Борисова

За “Пресътворение” и изкуството на превода

Преводи от Петя Иванова

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпраща перо от орел

Робърт ФРОСТ

На южния вятър

Николас ЛЕНАУ

На пролетта

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Райнер Мария РИЛКЕ

Сибила

Джон КИЙТС

На Есента

Ода за Славея

Ода за гръцката ваза

Луис МАКНИЙС

Носталгия

Преводи от Иван Райчев

Райнер Мария РИЛКЕ

Една Сибила

Сонет

Превод от Маргарита Петрова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VI

ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 2005 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ VI” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявените от Сдружението на преводачите в България конкурси за превод на поезия (май 2004 г. и май 2005 г.) и на студенти, завършили магистратура по превод към Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет “Св- Климент Охридски”.

Издава се под редакцията на:

проф. дфн. Паисий Христов

гл.ас. д-р Мариана Шопова

В началото...

В началото е ентусиазмът. И романтичната нагласа за себеизява. После. После идва вдъхновението, което увлича и предизвиква. Започва себедоказването. Провокиращо и всепоглъщащо. И онова съизмерване, без което тичането по трънливата пътека на превода е немислимо. Защото сътвореното от предшествениците настойчиво провокира пресътворения. Първо, второ, трето – и така до безкрая. Закъдето всички сме се запътили с надеждата за поредната победа на духа. Най-силното оръжие в арсенала на преводача. Този, който гради духовни мостове и руши твърдите стени на бездуховността.

Този, който социологизира макар и за миг механизирания до метафизичност наш динамичен стереотип. И ни припява есенната песен на Верлен, потапя ни в екзотичния аромат на Бодлер, кара ни да летим с безумната птица на Цесарич...

Поредното “Пресътворение” е безспорно доказателство, че в академичната общност се утвърждава ярка поредица със студентска преводна лирика, която заслужава нашите адмирации и искрените ни намерения за подкрепа.

Доц.д-р Атанас Дерменджиев

Зам.-ректор

на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”

Петя Иванова

Британистика (ВТУ)

ГАЛОП

Когато галопира сърцето ми и спира,

и пак поема плахо, поглъща ме скръбта.

Със мисъл, окована на вятъра в синджира,

аз дебна пулса глъхнещ във мрака на плътта.

Попивам после с поглед в прозорците бездънни

града и хоризонта. Сърцето ми зове

разпръснатото ято, което, щом се върне,

света безшумен в мене населва с гласове.

Събличам всяко нещо от дрехата му земна

и всички приютявам във нов и звучен свят.

Те вече са приспали властта си ефимерна

и с корени дълбоки за мене се държат.

Дали ще мога всичко във себе си да взема?

Аз бързо натежавам – тежат нещата в мен.

Прозорецът е пълен, а вече няма време.

Ще трябва цяла вечност, а имам само ден.

Ноел РЮЕ

ПОГЛЕД

Във очите ти лъчисти

слънцето оглежда лик.

Те говорят с думи чисти

чуден, ангелски език.

Зная, азбуките земни

дават на сърцето глас.

Но в очите щом погледнем,

всичко виждаме във нас.

Блика изворът вълшебен,

който бе ми забранен,

и разлива лъч неземен

от очите ти във мен.

И под взора ти се раждат

в мене всичките неща.

И скръбта си – тази жажда –

утолявам с радостта.

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

НА ЕДНА ДАМА,

В ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО СИ ТРЪГНАХ

ОТ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Адам, когато вън от Рая,

за миг пред портите се спрял,

през лъч, припламнал от безкрая,

проклятието си съзрял.

Но, прекосил далечините,

той се научил да търпи.

Въздишал тихо и лъчите

гасял със земните беди.

Така, любима, е и с мене,

ще трябва да си тръгна аз,

щом споменът за теб пленен е

от близостта на твойта власт.

Ще бъде бягството ми, зная,

спасение от мил капан.

Не мога аз да гледам рая,

без да копнея да съм там.

Джордж Гордън БАЙРОН

ТИ НЯМА ДА ГО КАЖЕШ С ДУМИ

Ти няма да го кажеш с думи,

а с огнен дъх – уста в уста,

и пулсът ти със звънки струни

е изповед на любовта.

Избягваш ми, гугутке плаха,

и после се притискаш в мен,

улучена под свойта стряха

и хваната в безмълвен плен.

Ту пърхаш надалеч от мене,

ту ме целуваш и трептиш.

И искаш, вече победена,

напразно ти да победиш.

Теодор ЩОРМ

КОГАТО ОСТАРЕЕШ

Когато сива старост те приспива

край огъня, ти книгата вземи

и бавно я чети, и си спомни

на твоя взор за сянката красива.

Мнозина в радостта ти благодатна

възлюбиха те – истински и не,

един в духа ти скитащ се закле,

обикна в теб скръбта ти непонятна.

И ти сега, до огъня присвита,

признаваш с вопъл тих, че Любовта

е литнала към сините бърда

и после се е скрила сред звездите.

Уилям Б. ЙЕЙТС

ОСТАВА В НАС

Остава в нас най-скъпото, но бягаме,

рушим на имената си затвора

и после търсим в липсата опора.

Тиранинът, от който се спасяваме,

остава в нас.

Остава в нас от извора прогонена

водата, други ниви напоява,

безплодните полета подминава,

аз бягам като нея, ала коренът

остава в нас.

Остава в нас копнежът и тъгуваме.

О, колко дни пред мен се изредиха!

И страх ме е, че музиката тиха

на този глас, когато спрем да чуваме,

остава в нас.

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Пейо КАРПУЗОВ

Английска филология (ВТУ)

НА ЕДНА ДАМА ,

КОГАТО МЕ ЗАПИТА ЗАЩО НАПУСКАМ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

От своя рай прокуден мъж

пред прага стар за миг се спрял –

зад него бил щастлив веднъж,

а клел сега той своя дял.

С въздишка миналите дни

и своята печал той, клет,

забравял в чуждите страни –

със други там дела зает.

Така, госпожице, и аз

далече трябва да вървя,

че щом тъй близо съм до вас,

в копнежи минали кървя.

Ще бъде мъдро в чужди край

да бягам от примамлив чар;

не ще за мен да има рай,

остана ли при спомен стар.

Джордж Гордън БАЙРОН

ЩЕ ПОМНЯ ТЕБ! ЩЕ ПОМНЯ ТЕБ!

Ще помня теб! Ще помня теб!

Докле в гърдите имаш плам,

ще бродят като в сън след теб

и разкаяние, и срам.

Ще помня теб до сетен час!

Ще помним двама с твоя мъж,

че бе предаден той, а аз

че с дявол бил съм неведнъж.

Джордж Гордън БАЙРОН

КОГАТО ПОБЕЛЕЕШ

Когато побелееш, си спомни

чрез този стих как погледът ти стар

горял е някога със нежен чар –

отдавна вече, в миналите дни.

Мнозина как са любели преди

със вярност твойта прелест, и с лъжа;

един обаче – твоята душа

на скитница под вехнещи черти.

И свита до жарта, в сподавен вик

от горест прошепни, че любовта

далеко вече е от теб, че тя

е скрила сред звездите своя лик.

Уилям Б. ЙЕЙТС

Моника ЯНЕВА

Славянска филология (ПУ)

ПОГЛЕДЪТ

Просияват небесата

в две усмихнати очи.

И безсилни са словата –

погледни ме, замълчи.

Нека не разкрива тайни

на сърцето твоят глас,

а във погледа сияен

дълго да потъвам аз.

Виждам изворът да блика,

от небето да струи,

светлината му ме вика

от най-чистите очи.

И сърцето се разтваря,

в миг познало радостта –

погледът ти да изгаря

страдаща без теб душа.

Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ

Жанета КЮЧУКОВА

Славянска филология (ПУ)

* * *

Никога не ще забравя

моите поля вълнисти,

моите гори-дъбрави

и водите мои – бистри, чисти!

Пътят бяга, не се връща...

Де е мойта малка къща?

Там в градини и ливади

месец блед белило вади.

Де е пътчето домашно

със тревата росна, прашно?

Все натам очи аз взирах

и роса горчива сбирах...

Пътят бяга, не се връща...

И реката – и тя също.

Няма връщане към прага,

Межда чужда не е драга!

Мария КОНОПНИЦКА

Сибила АЛЕКСОВА

Арабистика (СУ)

ГАЛОП

Скочи ли сърцето ми в галоп или притихне,

нерешително ли тръгне пак, чувствам се без път.

Мъти се главата ми под шлема ми от вихри,

с който дебна глъхнещия шум в нощта от плът.

С ужас от града и от небето аз поглеждам

към прозорците. Да чуе само мойта тишина

виковете на разпръснатите птици, разпореждам:

нека да направят те душата ми една.

Името им тук към всяко земно нещо свеждам.

Давам им света отново с друг глас, променен.

Своя мигновен сезон не помнят. И изглежда,

те сега държат единствено на мен.

Всичко ли ще отнеса, което ме прониква?

Тялото ми е товар, вече прекален.

Зад прозореца една тълпа изниква.

Нужен ми е век, а имам само ден.

Ноел РЮЕ

Нели ДЕМИРЕВА

Английска филология (ПУ)

ДО ЕДНА ДАМА,

КОЯТО МЕ ПОПИТА ЗАЩО СЪМ НАПУСНАЛ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Кога Адам от Рая бе прогонен,

край портите небесни се поспря.

Той знае – Раят ще остане спомен,

проклина бъдещата си съдба.

В земи далечни дълго броди,

тъгата си безмерна той прие.

И суетата светска днес го води,

а споменът по-слабо го зове.

Така и аз ще чезна, мила,

без да те зърна и за миг дори.

До теб въздишал бих със пълна сила

за туй, което съм познал преди.

Но не – от изкушение ще бягам,

на близостта ще сложа край.

Не мога аз в безмълвие да страдам,

не мога без изгубения рай.

Джордж Гордън БАЙРОН

Цветелина БОЯДЖИЕВА

Български и английски (ПУ)

* * *

Щом в тревога изгаря сърцето

и е взорът стоманено-сив,

тръгвам аз към Париж, накъдето

вечно тегли ме пътят мъглив.

Ромоли вън дъждовно тъмата.

Под краката ми сенките спят.

Така властно зове ми душата

пак безкрайният, тихият път.

Как обичам аз пътните карти!

Шум на гуми, простори... Вървиш...

Накъдето да тръгнеш от Шартър,

всички пътища водят в Париж.

С часове съм умислена, няма.

Зле прикрила и болка, и яд,

гледам пътя, по който аз няма

да се върна един ден назад.

Ирина КНОРИНГ

Розалина ВАСИЛЕВА

Английски и полски (ВТУ)

* * *

Никога не ще забравя

вас, полета, тъй вълнисти,

вас, гори, така безкрайни,

вас, води прозрачно-чисти.

Пътят вие се и бяга.

Де е къщата тогава?

И градините зелени,

от луната осветени?

И къде блести следа

сутрин в росната трева?

Там очите ми остават,

от роса се замъгляват.

Пътят вие се и тича...

Кой поток назад потича?

И кога до роден праг

се е връщал пътят пак?

Мария КОНОПНИЦКА

Валерия ЦЕНОВСКА (СУ)

ПОГЛЕД

Отправиш ли към мене своя поглед,

с усмивка, като че небесен дар,

усещам как мълвиш ми ти слова,

тъй както ни една уста не би могла.

Възможно е уста да изрекат

това, което от сърцата ни извира,

ала очите, както си мълчат,

ще сторят туй по-мило и красиво.

От тях в миг бликва извор светлина,

небесен извор, дълго време скрит,

и носи той от тази чистота,

в която твоят поглед е обвит.

Сърцето си отключвам аз безмълвен

и този поглед вижда всичко в мен,

а бездната, с нещастие изпълнена,

препълва с радост изворът благословен.

Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ

Антония ГЕОРГИЕВА-ИВАНОВА

Магистратура по испански език (СУ)

ГАЛОП

Кога сърцето запрепуска, а после в миг се спира

и тръгва боязливо пак, аз чувствам се сломен.

А поривът на вятъра в главата ми напира,

в тъмата дебна на плътта звука й приглушен.

Извръщам погледа си там, където са стъклата.

Обгръща взорът ми града, небето. Моля

да ме догонят реещи се птици в тишината,

да я изпълнят с крясъци, отекващи на воля.

Извиквам името им от всемира земен

и давам им нов свят, но със различен глас.

Забравили са те сезона кратковремен.

Единствената им опора днес съм аз.

Ще отнеса ли тъй и всичко, дето ме пронизва?

Тежи ми вече тялото и дишам затруднен.

А зад прозореца тълпата се занизва.

Мен трябва ми цял век, а имам само ден.

Ноел РЮЕ

Мария БАЛТАДЖИЕВА

Немска филология (СУ)

ПОГЛЕД

Погледнеш ли ме нежно отново с твоя поглед,

усмихвайки се, сякаш ей там от висините,

усещам аз, че няма, не съществуват устни,

които да владеят езика на очите.

Да можеха устата да изрекат със думи

това, което блика дълбоко от сърцето,

нанесено безмълвно със багри по лицето,

ще се изпълни то със сладост от небето.

А аз ще видя, зная, там извора небесен,

тоз, който бе заключен за мен и мойта песен,

как блика, чурулика в най-чиста светлина,

не спира да извира от двете езера.

И тихичко, спокойно аз ще отворя всичко

за този поглед, всичко, което е в сърцето!

И пропастта от болки за миг той ще изпълни

със щастие обилно, струящо от небето.

Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ

Мария ПАШОВА

Немска филология (СУ)

НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ

Не искаш да го изречеш, додето

мълви го на целувките жарта

и неспокойствието ти в сърцето

вести ми тайната на любовта.

От мене бягаш плахо надалече,

притиснала до мойта гръд глава;

на любовта си лесна плячка вече,

ала не осъзнаваш ти това.

От мен отдръпваш стройното си тяло,

но впиваш в устните ми ти уста;

желаеш да се съхраниш, изцяло

изгубена в потока на страстта.

Теодор ЩОРМ

ЩОМ СТАРА СИ И ПОБЕЛЯЛА ВЕЧЕ

Щом стара си и побеляла вече

и дремеш край жарта, препрочети

ти този стих, потънала в мечти

за младостта, останала далече.

Фалшиво или вярно красотата

в теб любеха, ала едно сърце

обичаше в теб скръбното лице,

а също и на пилигрим душата.

И свита до горящата камина,

ти прошепни с тъга: как Любовта

към планината горе отлетя

и всред рояка от звезди премина.

Уилям Б. ЙЕЙТС

Милена КРЕМЪКОВА

Социология (СУ)

НА СТАРИНИ

На старини, сънлива и сребриста,

пред огъня за младостта бленувай;

от стиховете бавно ще изплуват

очите ти, дълбоки и лъчисти.

Колцина ли по прелестта ти жива

горяха в страст или със обич чиста;

един – духа ти, търсещ своя пристан,

обикна и в тъга, и в грижа сива.

И потъжи над тлеещата жар

за Любовта, отлитнала без време,

лицето му успяла да ти вземе

и на звездите го принесла в дар.

Уилям Б. ЙЕЙТС

Благовест АСЕНОВ

Руска филология (ВТУ)

ЕСЕНЕН РОМАНС

И гледам те тъй равнодушно,

а горест в сърцето струи...

Навън е мъчително душно,

но слънце в дима се таи.

И зная – по сън аз въздишам,

но вярвам – а ти? – във това.

В алеята – жертва излишна –

се ронят умрели листа.

Събра ни съдба ослепяла –

Бог знае ще бъдем ли там...

Но чуй ме... Не смей се, видяла

напролет, че тъпчеш лист ням!

Инокентий АНЕНСКИ

Ева СТОЙЧЕВА

Скандинавистика (СУ)

НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ НА ГЛАС

Не искаш да го изречеш на глас,

но устните ни тъй са долепени,

че в мене твоя пулс усещам аз:

той ми нашепва тайни съкровени.

Като гугутка бягаш ти от мен,

но щем в обятията си те взема,

на любовта попадаш в сладък плен:

и мисли, и слова тя ти отнема.

Устата ти е жадно в мойта впита,

макар че тялом се отдалечаваш.

Объркана, душата ти се пита

как на копнежа да не се поддава.

Теодор ЩОРМ

Ирина ДОНЧЕВА

Магистратура по транслатология

с френски език (ВТУ)

РОЗИТЕ НА СААДИ

Да те даря със рози бях аз пожелала,

но тази сутрин твърде много бях набрала,

че не можаха в пояс да се поберат.

Не издържа той – розите ми отлетяха,

от вятъра в морето те се разпиляха,

поели вече по водата своя път.

От тях вълните пламнаха в червено,

от тях сега е роклята ми напоена:

помириши – за спомен те дъхтят.

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Севдалина МИХАЙЛОВА

Магистратура по транслатология

с френски език (ВТУ)

ДЕТЕТО СИ ЩЕ ЗАВЕДА

Детето си ще заведа

където аз не съм бил досега:

сред мраморната белота

в палатите ще се усмихвам

на цветнокожите лица.

А също и – под слънце засияло,

земята цялата огряло –

на неуспелите в това,

в което аз успях,

на невиделите това,

което аз видях.

Пол ЕЛЮАР

Иван КИТАНОВ

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

С надежда, в страх, безмълвно аз се моля,

гори ме огън, а скован съм в лед.

И ту в захлас съм, ту от смут обзет –

утехата ми идва след неволя.

Храбрец съм, а със страх пристъпвам в боя

и се любувам аз на своя гнет.

Уж смел съм, но съм плах, когато пред

Амур изправям се по своя воля.

Засегнат ли ме, не отстъпвам. Да,

аз искам да съм роб на свобода.

И пак се раждам аз, и пак умирам

във мъки прометееви. В тоз час

за любовта пак сили не намирам

и правя само туй, що мога аз.

Пиер дьо РОНСАР

Данаил ВЕЛКОВ

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

Пленен от Рим, ти виждаш в багри ярки

града тъй горд, заплаха и за Бог.

Тук дързък хълм, там някой стар чертог

и гробници, и храмове и арки.

Съди сега пред руините жарки,

че времето е демон най-жесток –

и днес за най-прецизен технолог

развалините служат като мярка.

А гледай после как от ден на ден

античен Рим ще е възстановен

с творби – като от небесата сини.

Ще разбереш, че демонът на Рим

опитва пак, все тъй непобедим,

да съживи забравени руини.

Жоашен дю БЕЛЕ

Евгения НИКОЛОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

Висока, слаба, тъжна, потънала във скръб,

върви една жена сред уличната врява.

минавайки край мен, полите си развява

с ръка, върху която проблясва накит скъп.

На прага й аз свит съм, стоя опиянен

пред нейната снага, чевръста, горда, млада,

пленява с нежност тя, погубва ме в наслада

и чувствам буря страшна да се надига в мен.

Проблесна и отмина! Неземна красота,

която върна в миг живота ми обратно,

дали ще зърна теб поне във вечността.

Далече. Много късно. Нивга вероятно...

Къде ли бягаш ти, къде отивам аз?

О, как те бих обичал! – Познаваш мойта страст.

Шарл БОДЛЕР

Ася БАЛАМАН

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

Дълбоко страдал бях, от куп злини сломен,

когато град съзрях и то досущ приличен

на тоз, що бе видял вестителят античен,

обаче в пясък бе темелът построен.

Върхът му – сякаш към небето устремен,

видът – величествен, като в разкош облечен,

достоен, извисен, обречен да е вечен,

ако такъв град бил е нявга сътворен.

Тъй както смаян бях аз пред творбата чудна,

от север връхлетя стихия непрокудна,

вилнеейки, с раздирана от ярост гръд,

помиташе туй, що бе пътя й застлало,

и в миг загърна тя под прашно одеяло

стените, на които крепеше се градът.

Жоашен дю БЕЛЕ

Стела ИВАНОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

СПЯЩИЯТ В ДОЛА

Във дол зелен една река пенлива тича,

разпръсква сред тревите сребърни искри.

А слънцето, което зад върха наднича,

блести в дола, окъпан в утринни лъчи.

Войник без шапка, блед, устата си отворил,

безсилен, с врат потънал в свежите треви,

под дъжд от светлина, самин, глава оборил,

излегнат под небето, в зелено ложе спи.

Сред гладиоли бели заспал е той, усмихнат,

като детенце болно, във унес е притихнал.

В прегръдка го стопли, Природо, зъзне той.

Носът му не усеща аромат упоен,

с ръка върху гръдта спи своя сън спокоен,

с кървящи рани – две следи от сетен бой.

Артюр РЕМБО

Нели МИНЧЕВА

Френска филология – магистратура (СУ)

ЕКЗОТИЧЕН АРОМАТ

Очи като притворя в здрач на есен жарка,

от твойта гръд аз вдишвам аромат блажен

и райските земи разстилат се пред мен,

където лъч ленив завеса шие ярка.

Омаен остров тих, с дарени от небето

дървета причудливи, сладки плодове,

мъжете там са яки, със жилави ръце,

жените с поглед чист изпълват с блян сърцето.

От твоя дъх поведен към приказна страна,

съзирам пристан, пълен с мачти и платна,

от спора си с вълните още уморени;

упойващ мирис лъха тамарин зелен

и въздухът трепти, душата ми във плен е –

а песен на моряци звучи сега във мен.

Шарл БОДЛЕР

Даниела ДЖОРГОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

Звезди жестоки, богове без свяст,

небе-завистник, мащеха-природа,

дали случайно или за изгода

животът си изтича час по час?

Ръцете ви защо градиха свят

и вдигаха устоите тъй здрави?

Защо така желаха да направят

във Рим устойчив всеки горд палат?

Аз знам присъдата на вековете,

че всички живи твари под небето

тук неизбежна гибел ги грози.

И нека никой се не заблуждава:

безкрайно този свят не продължава,

Съдбата просто всичко ще срази.

Жоашен дю БЕЛЕ

Айлин РАШИДОВА

Френска филология – магистратура (ВТУ)

МУЗИКА

Всичко тук ме запленява...

Чувам музика вълшебна;

песен звучна, задушевна;

букът – даже той запява.

Тук хармония царува,

тук поезия се лее.

Някой плаче, друг се смее...

Господ всичко тук диктува.

Боже, всичко как ухае;

как разцъфва любовта ми,

гали музика слуха ми.

Истина нима това е?!

В ритъм пуква се зората,

трепва леко, засиява,

с ласка нежна ме дарява.

Чезнат сенки в далнината.

Хоризонтът в миг просветва.

Над върхарите в небето

ярък лъч пробягва. Ето,

музика пак в мен отеква.

Фернан МАЗАД

СОНЕТ*

Лула си пуша аз на наръч от дърва,

ръцете си опрял в камината тъй топла,

в земята втренчил взор, душата пълна с вопли,

потънал в мисълта за злата си съдба.

Надеждата, която крепи ме ден за ден,

стреми се да сподави мъката ми лична,

отрежда ми съдба по-друга, по-различна

и прави ме от Цезар по-горд и извисен.

Но щом тютюнът ми на пепел се превръща,

унинието пак сърцето ми обгръща

и зазвучава в мен рефрен неоспорим:

откакто тука свят светува, за душата

надеждата е както тютюнът за лулата –

едното вятър е, а другото е дим.

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА

ПЕРО ОТ ОРЕЛ*

О, да, тържествен час настава –

спокоен ден, а в моя ум

се смесват малко вечна слава

със злободневен светски шум.

И тъй, с душа от мир обзета,

самотен, сбирам аз в ръка

отроненото от поета

и от орловите крила.

И сякаш че от небесата

подарък двоен улових:

перо орелът ми изпрати,

а пък поетът – своя стих.

Добре дошли при мен бъдете,

перо и стих – дар най-честит,

сновали горе под небето,

из синия простор открит.

Виктор ЮГО

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ

НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г.

GALOP

Quand il part au galop, mon cœur, et qu’il s’arrête,

Et repart indécis, je me crois sans recours.

Sous le casque de vent qui tourmente ma tête,

Je guette dans la nuit de la chair son bruit sourd.

Je tourne mon regard du côté des fenêtres.

J’appréhende la ville et le ciel. Je prescris

Aux oiseaux dispersés de rejoindre mon être

Afin que mon silence écoute seul leurs cris.

Je retire leur nom aux choses de la terre

Et je leur donne un monde avec une autre voix.

Elles ont oublié leur saison éphémère.

Elles semblent enfin ne plus tenir qu’à moi.

Vais-je emporter ainsi tout ce qui me pénètre ?

Mon corps est déjà lourd ; il est bientôt trop lourd.

Une foule surgit derrière la fenêtre.

Il me faudrait un siècle et je n’ai plus qu’un jour.

Noël RUET

TO A LADY

ON BEING ASKED MY REASON FOR QUITTING

ENGLAND

IN THE SPRING

When Man, expell’d from Eden’s bowers,

A moment linger’d near the gate,

Each scene recall’d the vanish’d hours,

And bade him curse his future fate.

But, wandering on through distant climes,

He learnt to bear his load of grief;

Just gave a sigh to other times,

And found in busier scenes relief.

Thus, lady! will it be with me,

And I must view thy charms no more.

For, while I linger near to thee,

I sigh for all I knew before.

In flight I shall be surely wise,

Escaping from temptation’s snare;

I cannot view my paradise

Without the wish of dwelling there.

George Gordon BYRON

* * *

Nigdy ja was nie zapomnę,

Pola moje przefaliste,

Lasy moje przeogromne,

Wody moje bystre, czyste!

Droga idzie i ucieka…

Gdzie ta chata, gdzie daleka?

Gdzie te sady i lewady,

Które bielił miesiąc blady?

Gdzie ta ścieżka, wydeptana

Wskroś zroszonej trawy z rana?

Moje oczy tam patrzyły,

Gorzkiej rosy naprószyły…

Droga idzie i ucieka…

Nie zawróci w biegu rzeka,

Nie zawróci się do proga,

Z cudzej miedzy smętna droga!

Maria KONOPNICKA

DER BLICK

Schaust du mich aus deinen Augen

Lächelnd wie aus Himmeln an,

Fühl ich wohl, daß keine Lippe

Solche Sprache führen kann.

Könte sie’s auch wörtlich sagen,

Was dem Herzen tief entquillt,

Still dem Augen aufgetragen,

Wird es süßer nur erfüllt.

Und ich seh des Himmels Quelle,

Die mir lang verschlossen war,

Wie sie bricht in reinster Helle

Aus dem reinstern Augenpaar.

Und ich öffne still im Herzen

Alles, alles diesem Blick,

Und den Abgrund meiner Schmerzen

Füllt er strömend aus mit Glück.

J. F. von EICHENDORFF

* * *

Когда сердце горит от тревоги,

А глаза холоднее, чем сталь, –

Я иду по парижской дороге

В синеватую, мглистую даль.

Начинает дождливо смеркаться,

Тень длиннее ложится у ног.

Никогда не могу не поддаться

Притягательной власти дорог.

Как люблю я дорожные карты,

Шорох шин, и просторы, и тишь...

А куда бы не выйти из Шартра –

Все дороги уводят в Париж.

И часами безмолвно и строго,

Плохо скрыв и волненье, и грусть,

Я смотрю на большую дорогу,

По которой назад не вернусь.

Ирина КНОРРИНГ

SANS L’OUBLIER

Sans l’oublier, on peut fuir ce qu’on aime,

On peut bannir son nom de ses discours,

Et, de l’absence implorant le secours,

Se dérober à ce maître suprême,

Sans l’oublier!

Sans l’oublier, j’ai vu l’eau, dans sa course,

Porter au loin la vie à d’autres fleurs;

Fuyant alors le gazon sans couleurs,

J’imitai l’eau fuyant loin de la source,

Sans l’oublier!

Sans l’oublier une voix triste et tendre,

Oh! que de jours j’ai vus naître et finir!

Je la redoute encore dans l’avenir:

C’est une voix que l’on cesse d’entendre,

Sans l’oublier!

Marceline DESBORDES-VALMORE

WHEN YOU ARE OLD

When you are old and grey and full of sleep,

And nodding by the fire, take down this book,

And slowly read, and dream of the soft look

Your eyes had once, and of their shadows deep;

How many loved your moments of glad grace,

And loved your beauty with love false or true,

But one man loved the pilgrim soul in you,

And loved the sorrows of your changing face;

And bending down beside the glowing bars,

Murmur, a little sadly, how Love fled

And paced upon the mountains overhead

And hid his face amid a crowd of stars.

William B. YEATS

ОСЕННИЙ РОМАНС

Гляжу на тебя равнодушно,

А в сердце тоски не уйму...

Сегодня томительно-душно,

Но солнце таится в дыму.

Я знаю, что сон я лелею.

Но верен хоть снам я, – а ты?..

Ненужною жертвой в аллею

Падут, умирая, листы...

Судьба нас сводила слепая:

Бог знает, мы свидимся ль там...

Но знаешь?.. Не смейся, ступая

Весною по мертвым листам!

Иннокентий АННЕНСКИЙ

DU WILLST ES NICHT IN WORTEN SAGEN

Du willst es nicht in Worten sagen;

Doch legst du`s brennend Mund auf Mund,

Und deiner Pulse tiefes Schlagen

Tut liebliches Geheimnis kund.

Du fliehst vor mir, du scheue Taube,

Und drückst dich fest an meine Brust;

Du bist der Liebe schon zum Raube

Und bist dir kaum des Worts bewußt.

Du biegst den schlanken Leib mir ferne,

Indes dein roter Mund mich küßt;

Behalten möchtest du dich gerne,

Da du doch ganz verloren bist.

Theodor STORM

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Преводи от Петя Иванова

Ноел РЮЕ

Галоп

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед

Джордж Г. БАЙРОН

На една дама

Теодор ЩОРМ

Ти няма да го кажеш с думи

Уилям Б. ЙЕЙТС

Когато остарееш

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Остава в нас

Преводи от Пейо Карпузов

Джордж Г. БАЙРОН

На една дама

Ще помня теб! Ще помня теб!

Уилям Б. ЙЕЙТС

Когато побелееш

Превод от Моника Янева

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Погледът

Превод от Жанета Кючукова

Мария КОНОПНИЦКА

Никога не ще забравя

Превод от Сибила Алексова

Ноел РЮЕ

Галоп

Превод от Нели Демирева

Джордж Г. БАЙРОН

До една дама

Превод от Цветелина Бояджиева

Ирина КНОРИНГ

Щом в тревога изгаря сърцето

Превод от Розалина Василева

Мария КОНОПНИЦКА

Никога не ще забравя

Превод от Валерия Ценовска

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед

Превод от Антония Георгиева-Иванова

Ноел РЮЕ

Галоп

Превод от Мария Балтаджиева

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед

Преводи от Мария Пашова

Теодор ЩОРМ

Не искаш да го изречеш

Уилям Б. ЙЕЙТС

Щом стара си и побеляла вече

Превод от Милена Кремъкова

Уилям Б. ЙЕЙТС

На старини

Превод от Благовест Асенов

Инокентий АНЕНСКИ

Есенен романс

Превод от Ева Стойчева

Теодор ЩОРМ

Не искаш да го изречеш на глас

Превод от Ирина Дончева

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Розите на Саади

Превод от Севдалина Михайлова

Пол ЕЛЮАР

Детето си ще заведа

Превод от Иван Китанов

Пиер дьо РОНСАР

С надежда, в страх, безмълвно аз се моля

Превод от Данаил Велков

Жоашен дю БЕЛЕ

Пленен от Рим, ти виждаш в багри ярки

Превод от Евгения Николова

Шарл БОДЛЕР

Висока, слаба, тъжна, потънала във скръб

Превод от Ася Баламан

Жоашен дю БЕЛЕ

Дълбоко страдал бях, от куп злини сломен

Превод от Стела Иванова

Артюр РЕМБО

Спящият в дола

Превод от Нели Минчева

Шарл БОДЛЕР

Екзотичен аромат

Превод от Даниела Джоргова

Жоашен дю БЕЛЕ

Звезди жестоки, богове без свяст

Превод от Айлин Рашидова

Фернан МАЗАД

Музика

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпраща перо от орел

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г.

* Преводът е осъществен съвместно от студентите в магистърския курс по френска версификация (СУ): Иван Китанов, Нели Минчева, Стела Иванова, Ася Баламан, Данаил Велков, Даниела Джоргова и Евгения Николова.

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VII

конкурсни преводи

Издава се под редакцията на:
проф. дфн. Паисий Христов
гл.ас. д-р Мариана Шопова
© Паисий Христов , съставител и редактор, 2007
© Мариана Шопова, съставител и редактор, 2007
© Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”,
Велико Търново, 2007
ISBN 954-524-587-9
Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ VII” съдържа творби от конкурсите за
художествен превод, организирани от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и
Методий” и Сдружението на преводачите в България. В журито участваха: проф. П.
Христов, проф. Ст. Пороманска, доц. д-р Б. Борисова, гл.ас. д-р М. Шопова, ас. П. Иванова,
В. Бояджиева и Ат. Сугарев.

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VII
конкурсни преводи
Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2007

ПРЕВОДИ НА ПОЕЗИЯ ОТ АНГЛИЙСКИ, НЕМСКИ, РУСКИ
И ФРЕНСКИ ЕЗИК
Благовест БЛАГОЕВ
Руска филология (ВТУ)
(първа награда)
* * *
Не ще ме има някой ден,
а в тази стая ще стоят
пак столът, масата след мен
и на светеца стар ликът.
Пак пеперуди ще летят,
ще хвъркат те насам, натам,
ще пърхат, трепкат, шумолят
по светлосиния таван.
Небето с дъното си чак
в прозореца ще гледа пак,
морето ще зове безспир
в пустинята на свойта шир.
Иван БУНИН

Мария БАЛБУЗАНОВА
Английска филология (ВТУ)
(втора награда)
* * *
Ще си отида аз във ден един,
а в тази пуста стая и без мене
пак тъй ще си стоят скамейка, чин,
икона древна и обикновена.
И пак тъй пеперуда ще лети
като ефирен пъстроцветен блян
и със крила ще пърха и трепти
във чуден танц по синия таван.
И пак небесният простор
навътре ще отправя взор
и синьото притихнало море
в безкрая си пустинен ще зове.
Иван БУНИН

КЪЩА НА СКАЛАТА
Там вътре – задушлива миризма на газениче.
Отвън – блещукащ фар над необятното море.
Там вътре – вой на вятър. Отвън – самият вятър.
Там вътре – ключ изгубен и заключено сърце.
Отвън – мраз, празнота, сирена. Там вътре – мъж,
открил със болка, че в тялото му вледенява се кръвта,
а слепите стрелки се движат все по-шумно и по-бързо.
Отвън – бъбриви приливи под взора на смълчаната луна.
Там вътре – родово проклятие ведно с благословия.
Безкрайна пустош под безкрайния небесен свод – отвън.
Там вътре – мъж, преследващ упорито свойте цели,
несвързано на себе си говори в неспокоен сън.
Луис МАКНИЙС

Стоян СТОЯНОВ
Журналистика (СУ)
(втора награда)
ДЕТЕ
На цветето напомняше детето,
което книга не една краси.
То своя песен пазеше в сърцето,
стаена, жадна да се извиси.
Животът вън не е игра безгрижна
и вечер то в съня си може,
изплашено, понякога да вижда
света и бурен, и тревожен.
И после то заспиваше в забрава,
разбрало истината тъй нелепа.
Но своята мечта дори тогава
то пазеше във детската си шепа.
Огюст ПРО

Десислава ВЕЛИЧКОВА
Славянска филология (ВТУ)
(трета награда)
КЪЩА НА РЪБА НА СКАЛИТЕ
Вътре – дъхът на малка газена лампа. Отвън
светлина, проблясваща, потъваща във океана.
Фученето на вятъра отвътре. Вятърът отвън.
Сърце, заключено отвътре. Ключ отдавна няма!
Отвън – прохлада, свобода, сирена. Вътре,
кръвта на силния в безсилие изстива.
Стрелките полудяват – слепи, бързи, гръмки,
Вън луната тиха прилива разстила.
Вътре – проклятие със благослов в наследство.
Бокалът на рая зее празен. Бездна отвън.
Там вътре молитви звучат, страстно пред кръста –
молитва към себе си, в изгубения вече сън.
Луис МАКНИЙС

Стоян ДИМИТРОВ
Английски и немски език (ВТУ)
(трета награда)
КЪЩА НА СКАЛИТЕ
Вътре газената лампа оставя ароматен отпечатък.
Вън широкото море зове и се вълнува.
Вятърът остава вън, а звукът му влиза
при заключено сърце: ключът не съществува.
Вън бушува вой в студена празнина.
Вътре жарка кръв на силен мъж изстива и боли.
А жестокият часовник бърза и отеква.
Луната укротява неспокойните води.
Витае клетвена благословия от предците.
Небето се простира празно и дълбоко.
Вътре е човекът с цел и в съня му неспокоен
сърдити думи се надбягват без посока.
Луис МАКНИЙС

Десислава ВЕЛИЧКОВА
Славянска филология (ВТУ)
(поощрение)
ПАНТЕРАТА
Ботаническата градина, Париж
Погледът, блуждаещ, вече прималява,
отвъд решетките не дръзва да пълзи.
Решетки само – хиляди – и друго няма,
зад тях светът-утопия мълчи.
Гъвкава, със крачка – дръзка, силна.
Как все по-тесен става този кръг?!
Сякаш танц на сили в център на арена,
където волята надмогва свойта смърт.
Понякога завеса тихичко забулва
зениците и друг свят ражда мисълта.
И крайниците напрежение възбужда,
заглъхващо в сърцето след това!
Р.-М. РИЛКЕ
Created with Print2PDF. To remove this line, buy a license at: http://www.software602.com/
1 2
Ева СТОЙЧЕВА
Скандинавистика (СУ)
(поощрение)
ПАНТЕРАТА
Очите – натежали от умора.
Отчаяна, тя дири брод.
Копнее да избяга от затвора.
Но има ли навън живот?
Отекват стъпки неспокойни.
Тя обикаля в кръг, не спира.
Припламва в погледа й воля...
Но изход? Не, не го намира.
А когато беззвучно се вдигне
завесата над нейните очи,
жестока тишина я задушава,
притиска я. Сърцето Ј мълчи.
Р.-М. РИЛКЕ

ОРИГИНАЛИ
от конкурса за превод на поезия от английски, немски,
френски и руски езици
Руски език
* * *
Настанет день – исчезну я,
А в этой комнате пустой
Все то же будет: стол, скамья
Да образ, древний и простой.
И так же будет залетать
Цветная бабочка в шелку,
Порхать, шуршать и трепетать
По голубому потолку.
И так же будет неба дно
Смотреть в открытое окно
и море ровной синевой
манить в простор пустынный свой.
Иван БУНИН

Френски език
UN ENFANT
Il était pareil à la fleur
Que l’on caresse au bord d’un livre.
Il avait dormant dans le coeur
Une chanson qui voulait vivre.
Mais vivre n’était pas un jeu
Et le soir, assis à la table,
Penché pour somnoler un peu,
Il ne voyait qu’un monde instable.
Il s’endormait infiniment
Las de toutes ses découvertes,
Seul avec son rêve d’enfant
Au creux de ses mains inertes.
Auguste PRAUD

DER PANTHER
IM JARDIN DES PLANTES, PARIS
Немски език
Sein Blick ist vom Vorübergehen der Stäbe
so müd geworden, daß er nichts mehr hält.
Ihm ist, als ob es tausend Stäbe gäbe
und hinter tausend Stäben keine Welt.
Der weiche Gang geschmeidig starker Schritte,
Der sich im allerkleinsten Kreise dreht,
ist wie ein Tanz von Kraft um eine Mitte,
in der betäubt ein großer Wille steht.
Nur manchmal schiebt der Vorhang der Pupille
sich lautlos auf – . Dann geht ein Bild hinein,
geht durch der Glieder angespannte Stille –
Und hört im Herzen auf zu sein.
R. M. RILKE
Created with Print2PDF. To remove this line, buy a license at: http://www.software602.com/
1 6
Английски език
HOUSE ON А CLIFF
Indoors the tang of à tiny oil lamp. Outdoors
The winking signal on the waste of sea.
Indoors the sound of the wind. Outdoors the wind.
Indoors the locked heart and the lost key.
Outdoors the chill, the void, the siren. Indoors
The strong man pained to find his red blood cools,
While the blind clock grows louder, faster. Outdoors
The silent moon, the garrulous tides she rules.
Indoors ancestral curse-cum-blessing. Outdoors
The empty bowl of heaven, the empty deep.
Indoors à purposeful man who talks at cross
Purposes, to himself, in à broken sleep.
Louis MACNEICE

ПРЕВОДИ ОТ ГРЪЦКИ ЕЗИК
Мария ШАХПАЗОВА
II курс
Новогръцка филология(СУ)
(първа награда за проза)
ЗЕМЯТА, ВИДЯНА ОТ ЛУНАТА
На всеки остров, по-голям от Божията длан, съществува едно
място, където лошите знамения се появяват с такава сила, че е почти
невъзможно да видиш пейзажа. Около три хиляди звезди, колкото се
открояват лете на небесната полусфера, сред тях Цефей, Касиопея, двете
полярни звезди и Орион видяха Елисей отшелника да коленичи, в края на
пътуването си, точно на това място, където щеше да остане завинаги. Стигна
дотам, като вървеше само през нощта, защото денят е за Господа и
докосваше с цяло стъпало земята, за да не ощети нито петата, нито пръс-
тите. От часа, в който се беше родил, бяха изминали седемдесет години и
една седмица, колкото са нужни на човек да разбере, че въпросът не е
пътят да направлява стъпките, а обратното. От тежестта на това знание
краката го боляха, но той не се прегърбваше, нито се прозяваше, а когато
затваряше очи изтощен от поста, светът притъмняваше като засрамен.
“Тук е петата точка на хоризонта”, заключи старецът, щом стъпи в
сърцето на сушата, където издъхваше месец юли. Там, върху широката
пясъчна повърхност, простираща се до морския залив, на растояние колкото
стига звукът на свирка, която надува стъкларят, с други думи достатъчно
далеч от градините – не искаше за нищо на света да го докосват ноктите на
зеленината, оцветени с петна от букамвилията, стоеше оттогава коленичил
като статуя от събуждането на тръстиките докато луната потъваше във
водата и очакваше настъпването на вечността по примера на пророк
Йеремия. Беше тъй сух, че човек с лекота можеше да преброи върху него

двеста и шест отделни кости, защото ядеше само меда и лозовите листа,
които му даваха селяните или пък някоя патела, и имаше много тъмна
кожа, изплетена от бръчки, толкова дълбоки, че можеше да ги видиш да се
усмихват както уста вкусваща горчилката. Бръчките на врата, женските,
даваха вид, че само слушат, а тези на челото, мъжките, гледаха даже.
От много, много години, колкото са нужни на червея да издълбае
дупка в мрамора, Елисей живееше в същата поза – коленичил, с ръце,
издигнати в молитва. Дали вятърът хвърляше градушка от един пясъчен
купел в друг, дали слънцето гореше солта в скалите и се опитваше да Ј
промени името, или светкавиците копаеха почвата, за да оставят яйцата
си, посветеността на тялото не отстъпваше от целта. Това тяло отдалеч
приличаше на изсъхнало дърво и можеше да го вземеш за плашило от
онези, които изглеждат така ужасяващи, че дори и враните разбират, че не
може да не са измамни. Нощем лягаше там близо и умираше. На сутринта,
много преди да се развидели, възкръсваше по начин, обратен на този на
Христос – първо глезените, после пъпът и накрая главата.
Евгениос АРАНИЦИС

Мария НЕНОВА
Новогръцка филология (СУ)
(втора награда за поезия)
ВЧЕРА
Дойде отново.
Увит в един оттенък неопределим.
Очите му – дъна без повърхност,
устните му – разрез на мистерия,
ръмеж – гласът му.
Думите му – тесте карти,
дето пада веднъж така, веднъж иначе.
Тъмен.
Тялото му – тамян,
а косите му – окъпани в младост.
Смехът му – гибел на душа.
У себе си криеше един вятър,
дето късаше хартиените ми блянове.
У мен плачеше едно утре.
Мина толкова време,
откакто бях се причестила с неговата загуба
в чаша, позлатена с есен,
откакто покрих снимката му с един здрач
и сложих резе на песните си.
Толкова време, откакто се забравихме.
Дойде отново.
Един ден ще е било,
когато изровихме пергаментите на паметта си
и подписахме едно божествено продължение,
задето се обичахме.
Вчера се разделихме.
Кики ДИМУЛА

Мария ШАХПАЗОВА
Новогръцка филология (СУ)
(трета награда за поезия)
ВЧЕРА
Върна се.
Обгърнат в неопределеност.
Без повърхност дълбини – очите му,
устните – мистичен разрез,
и ситен дъжд гласът му.
Думите му – колода –
падат така, падат и иначе.
Мъглявина.
Тялото му прикадено,
косите му измити в младост.
Смехът – отломък от душа.
Криеше в себе си вятър,
късащ хартиените ми мечти.
Едно утре плачеше в мен.
Толкова време измина
откак причестих загубата му
в потир позлатен с есен,
откак покрих портрета му със здрач
и заключих с резе песента си.
Толкова време откак се забравихме.
Върна се.
Един ден ще да беше,
когато извадихме свитъците на паметта си
и подписахме божественото продължение,
когато се обикнахме.
Вчера се разделихме.
Кики ДИМУЛА

КОНКУРС
за превод от френски език (проза), 2006
Елена ФИЛИПОВА
XI клас, СОУ “Уилям Гладстон”
(първа награда)
Пресъхналият извор
Близо до пътя, сред каменистата забравена от Бога земя, където
три двойки маслинови дръвчета и снопче тръстика умираха, пожълтели
от продължителната суша, там, под една малка скала с две изпъкнали
страни, се разтваряше дупка голяма колкото две събрани шепи. Наоколо
нямаше дървета, само нагорещените от слънцето камъни, розмаринът,
лавандулата и жълтугата. Гола земя, не предлагаща прикритие нито на
яребицата, нито на заека, който обикаля посред нощ окъпаните в лунна
светлина полета. От целия път това беше най-пустото и безводно място,
рай за щуреца, чието съществуване зависи от подобната на пепел прах, от
парещите като жарава камъни и от изгарящата светлина.

Катрин ХРИСТОВА
XII клас, ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”
(втора награда)
Пресъхнал извор
Близо до един път, между сухите камъни на една необработена
земя, където вехнеха три двойки маслинови дървета и снопче тръстика,
пожълтели понеже виждат вода само два или три месеца в годината, там,
под една малка скала, висока колкото две стени, се откриваше една не по-
голяма от събраните длани на две ръце дупка. Никакви дървета наоколо,
само камък, изпечен от слънцето, розмарин, лавандула и жълтуга. Една
гола земя за яребицата, за заека, който в полунощ навестява лунните полета.
От целия път, това бе най-пустото, най-сухото място, рай за скакалеца,
чието щастие зависи от една подобна на пепел прах, от горещи като жарава
камъни и от светлина, която може да убие и вол.

Кристина ДАВИДОВА
XII клас,СОУ “Фредерик Жолио Кюри”
(трета награда)
ПРЕСЪХНАЛИЯТ ИЗВОР
Близо до един път, между сухите камъни на една запусната земя,
където гинеха три двойки маслинови дървета и една туфа тръстика,
пожълтели, защото не виждат вода повече от два или три месеца в годината,
под една малка скала, висока две стъпки, се откриваше една дупка не по-
голяма от шепите на двете ръце. Никакви дървета наоколо, само напечени
от слънцето камъни, розмарин, лавандула и един храст с жълти цветове.
Една земя, пуста за яребицата, за заека, който в полунощ броди по лунните
поля. През целия път това беше най-пустото и безплодно място, рай за
скакалеца, чието щастие зависи от прах подобна на пепел, от нагорещени
като жарава камъни, от светлина със силата да повали и вол.

Кристина СТАНЧЕВА
XI клас, ГПЧЕ “Ромен Ролан”
гр. Стара Загора
(поощрение)
ПРЕСЪХНАЛИЯТ ИЗВОР
Наблизо до един път, измежду сухите камъни на изоставена нива,
където намираха смъртта си три двойки маслинови дръвчета и снопче
тръстика, прежълтели, тъй като получаваха вода едва два или три месеца в
годината, там, под една малка канара, съставена от две отвесни скали, се
отваряше отвисоко процеп, не по-голям от събраните длани на две ръце.
Никакви дървета в околността – само канарата, обгорена от слънцето,
розмаринът и онзи жълт бодлив храст. Земя, запустяла за яребицата, за
заека, който често посещава среднощ полетата на лунна светлина. Това
все пак беше онзи път – най-запустялото място, най-безплодното, истински
рай за скакалеца, щастието на който зависи от пепелта, прилична на тленни
останки, от нагорещените като жарава камъни и от светлина, способна да
зашемети дори цял вол.

Десислава ГУГУЛАНОВА
XII клас, СОУ “Д. Войников”
(поощрение)
ПРЕСУШЕН ИЗВОР
Близо до един път, сред сухите камъни на една занемарена земя,
умираха три двойки маслинови дървета и един сноп тръстика, пожълтели
от това, че виждаха вода само два или три месеца в годината, там под една
малка, извисяваща се от двете страни скала, се отваряше дупка не по-
голяма от сключени длани. Наоколо нямаше никакви дървета, само скалата,
изгорена от слънцето, розмаринът, лавандулата и жълтият храст. Земя пуста
за младата яребица, за заека, който често се появява нощем по лунните
полета. От целия път това беше най-пустото място, най-сухото, рай за
скакалците, чието щастие зависи от прах, наподобяваща пепел, от горещите
като жарава камъни, и от светлината, която можеше да убие вол.
SOURCE MORTE
Près d’un chemin, parmi les pierres sèches d’une friche où mouraient
trois paires d’oliviers et une touffe de joncs, jaunis de ce qu’ils ne voyaient
l’eau que deux ou trois mois par an, là, s’ouvrait sous un petit rocher de deux
pans de haut, un trou pas plus grand que les paumes jointes des deux mains. Pas
d’arbres alentour, seulement la pierre brûlée de soleil, le romarin, la lavande et
l’ajonc. Une terre nue pour le perdreau, pour le lapin qui hante à minuit les
champs de lune. C’était, de tout le chemin, le lieu le plus désert, le plus aride,
paradis du criquet dont le bonheur dépend d’une poussière semblable à de la
cendre, de pierres chaudes comme braise et d’une lumière à assommer un boeuf.
Max ROUQUETTE
“Vert Paradis”
Les Editions de Paris, 1995

КОНКУРС
за превод от френски език (проза), 2007
Виктория ГАЦОВА
XII клас, ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”
(първа награда)
Лятната ваканция дойде. Всяка сутрин той взимаше частни уроци.
Ще ни разориш, казваше госпожа Сапоска. Това е добра инвестиция,
отговаряше мъжът Ј. Следобедите той излизаше с учебниците си под
мишница под претекст, че работи по-добре на чист въздух, не, без обяс-
нение. Излязъл извън града, той скриваше учебниците си под един камък
и тичаше из полето. Беше сезонът, когато полската работа е в разгара си и
в който дългият и обгърнат в светлина ден не стига, за да се свърши всичко,
което трябва. И често хората се възползваха от лунната светлина, за да
направят една последна обиколка между отдалечените полета и хамбара
или хармана, или за да проверят машините и да ги приготвят за утрешния
ден. Утрешният ден.

Даниелка ТОТЕВА
XI клас НГДЕК “Св. Константин Кирил Философ”
(втора награда)
Лятната ваканция. Сутрините вземаше частни уроци. „Ще ни
разориш”, казваше госпожа Сапоска. „Но това е добра инвестиция”,
отговаряше съпругът Ј. Следобедите се измъкваше, с книгите си под
мишница, под претекст, че работи по-добре на чист въздух, не – без
обяснение. След като излезеше от града, скриваше книгите си под някой
камък и хукваше из нивите. Беше сезонът, в който полската работа беше
най-усилена, а дългите и изобилни слънчеви лъчи не стигаха за всичко,
което трябваше да се свърши. Селяните често се възползваха от лунната
светлина, за да направят последна обиколка на нивите, често отдалечени,
до плевнята или хармана, или да проверят машините и да ги подготвят за
следващата утрин.
Следващата утрин.

Елица КРУМОВА
XI клас, ГПЧЕ “Ромен Ролан”
гр. Стара Загора
(трета награда)
Лятната ваканция. Сутрин вземаше частни уроци. Ще ни разориш,
казваше госпожа Сапоска. Това е добра инвестиция, отговаряше съпругът
Ј. Следобед излизаше с учебниците си под ръка под предлог, че работи по-
добре на открито, не, без обяснения. Излязъл от града, скриваше учебниците
си под един камък и обикаляше из селото. Беше сезонът, когато полската
работа достигаше своя апогей и, чиято бавна и живителна светлина не
стигаше за всичко, което трябваше да се свърши. И често, човек се
възползваше от лунната светлина, за да направи една последна обиколка
на полята, често отдалечени, на хамбара или на хармана, или, за да огледа
машините и да ги приготви за идния ден. Идния ден.

Анна ФИЛЧЕВА
XI клас, НГДЕК “Св. Константин Кирил Философ”
(поощрение)
Лятната ваканция. Сутринта той взимаше частни уроци. Ще ни
разориш, казваше госпожа Сапоска. Това е добра инвестиция, отговаряше
съпругът Ј. Следобед тръгваше, с учебници под мишница, под претекст,
че работи по-добре на чист въздух, а понякога дори без обяснение. На
излизане от града криеше учебниците под един камък и се спускаше към
полето. Беше сезонът, когато селскостопанската работа достигаше своя
връх, а бавната и изобилна светлина не беше достатъчна за всичко, което
трябваше да се свърши. Често селяните използваха лунната светлина, за
да направят последна обиколка на нивите, често отдалечени, на плевнята
или гумното, за да поправят машините, подготвяйки ги за следващата утрин.
Следващата утрин.

Венцислава МИЛАДИНОВА
XI клас, СОУ “Уилям Гладстон”
(поощрение)
Сутрин през лятната ваканция взимаше частни уроци. „Ще ни
разориш”, казваше мадам Сапоска. „Това е добра инвестиция”, отговаряше
съпругът Ј. Следобед излизаше, без много обяснения, с книгите си под
ръка, под претекст, че работи по-добре сред природата. Веднъж извън града,
скриваше учебниците под един камък и тичаше из полето. През този сезон
работата на селяните бе в разгара си, а бавният и щедър ден не бе достатъчен
за всичко, което трябваше да свършат. И често се възползваха от лунната
светлина, за да направят последния за деня обход из нивите, понякога
далечни, и плевнята или хамбара, за да проверят състоянието на машините
и да ги подготвят за идващото утро. Идващото утро.

Емилия ВИДЕНОВА
XI клас, СОУ “Фр. Жолио Кюри”
(поощрение)
Лятната ваканция. Сутрин той взимаше частни уроци. Ти ще ни
разориш – казваше госпожа Сапоска. Това е добра инвестиция отговаряше
съпругът Ј. Следобед той тръгваше с книги под ръка, под претекст, че ще
работи по-добре на свеж въздух, просто така без обяснение. Веднъж излязъл
от града, скриваше книгите си под един камък и тръгваше из полето. Беше
сезонът, в който работата на селяните беше в разгара си и чиято светлина,
щедра и бавна не стигаше, за да се свърши всичко. И понякога се въз-
ползваха от светлината на луната, за да направят последен обход на нивите,
често отдалечени, на хамбара или складовете, или да проверят машините,
приготвяйки ги за утрешния ден. За идването на зората.
Les grandes vacances. Le matin il prenait des leçons particulières. Tu
vas nous ruiner, disait Mme Saposcat. C’est un bon placement, répondait son
mari. L’après-midi il s’en allait, ses livres sous le bras, sous prétexte qu’il
travaillait mieux en plein air, non, sans explication. Sorti de la ville il cachait ses
livres sous une pierre et courait la campagne. C’était la saison où les travaux
des paysans atteignent leur paroxysme et dont la lente et généreuse clarté ne
suffit pas à tout ce qu’il y a à faire. Et souvent on profitait du clair de lune pour
faire un dernier voyage entre les champs, souvent lointains, et la grange ou
l’aire, ou pour réviser les machines et les apprêter pour l’aube proche. L’aube
proche.
Molloy
Samuel Beckett
Paris Minuit, 1982
Created with Print2PDF. To remove this line, buy a license at: http://www.software602.com/
3 5
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Преводи на поезия от английски, немски, руски и френски език ...... 5
2. Оригинали от конкурса за превод на поезия от английски, немски,
френски и руски езици.................................................................. 13
3. Преводи от гръцки език .................................................................. 17
4. Оригинали от конкурса за превод от гръцки език .......................... 21
5. Конкурс за превод от френски език (проза), 2006 г. ........................ 24
6. Конкурс за превод от френски език (проза), 2007 г. ........................ 29
Created with Print2PDF. To remove this line, buy a license at: http://www.software602.com/
П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VII
конкурсни преводи
Съставители и редактори
Паисий Христов
Мариана Шопова
Техн. редактор Райна Карабоева
Коректор Паисий Христов
Формат 60х84/16
Печатни коли 2,25
ISBN 954-524-587-9
Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2007

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VIII

конкурсни преводи

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VIII
конкурсни преводи
Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2009

Сборникът ПРЕСЪТВОРЕНИЕ VIII съдържа
творби на студенти, участвали в два поредни конкурса
за превод на поезия (2008 и 2009 г.), обявени от Фило-
логическия факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Мето-
дий” и от Дружеството на преводачите в България. Пуб-
ликувани са и преводи на студенти от магистратурата
по транслатология към Филологическия факултет на
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и от магистратурата по
превод към Факултета по класически и нови филологии
при Софийския университет.
ПРЕСЪТВОРЕНИЕ VІІІ има честта да отпечата
статията „За римата и ритъма” на изтъкнатия германист
и преводач проф. дфн. Борис Парашкевов от катедрата
по Германистика при Софийския университет „Св. Кли-
мент Охридски”, който споделя своя опит като прево-
дач на поезия.

ЗА РИМАТА И РИТЪМА
проф. дфн Борис Парашкевов
(катедра Германистика при Софийския университет)
I
Асоциирането на поетичната реч с римата е толкова силно, че
използването на така наречените бели или неримувани стихове понякога
изглежда едва ли не нарушаване на стихосложението. Появата на римата
като стихотворен похват обаче е повече или по-малко късен етап в раз-
витието на поезията. Античната мерена реч например е познавала ритъ-
ма, но не и римата в днешния й смисъл – звуково повторение обикновено
в края на стиха. Същото се отнася и за нашите народни песни, в стила
на които е написано например Ботевото стихотворение “На прощаване”
(вж. по-долу). Затова може би у нас в по-ново време като че ли безпроб-
лемно прием намери екзотичното японско хайку:
Следобеден сън. В шепите ми –
Някой хърка в планинския хладното огънче
храм – кукувица кука на светулка.
Истински революционна промяна в стихосложението е следова-
телно не преходът към бели стихове, а появата на крайната рима при
мерената реч. За немската книжовност тя е документирана от втората
половина на ІХ век, когато първият известен немскоезичен поет, мона-
хът Отфрид фон Вайсенбург (ок. 800 – ок. 870), съставил на южнорейн-
скофранкски диалект свой библейски епос (евангелски текст), който в
общо над 7000 стиха, разделени с цезура, използва вътрешна рима –
краят на всеки първи полустих се римува с края на всеки втори. Ето
един пример за тази фундаментална иновация (с посочено от съвремен-
ните издатели акцентуване):
Níuwiboran habet this lánt then hímilisgon héilant,
theist drúhtin Krist gúater, von júngeru múater.
Известна представа за въпросната техника, но без опит за напо-
добяване на несвойствената за нашата съвременност ритмика, дава след-
ният импровизиран превод:

Не плачи, майко, не тъжи, O, klag’ nicht Mutter, weine nicht,
че станах ази хайдутин, Daß ich Rebell geworden bin,
хайдутин, майко, бунтовник, Mich in die freie Schar gereiht
та тебе клета оставих Und dich verließ in deinem Harm,
за първо чедо да жалиш! In Trauer um den ersten Sohn!
Но кълни, майко, проклинай Nicht mich – den Türken klage an,
таз турска черна прокуда, O Mütterlein – das Missgeschick;
дето нас млади пропъди Es treibt uns Junge heimatlos
по тази тежка чужбина – In unwirtliche Ungemach;
да ходим да се скитаме Wir irren fort, verflucht, verrucht
немили, клети, недраги! Und vogelfrei, von Ort zu Ort.
Жив е той, жив е! Там на Балкана, Er lebt noch, er lebt noch! Hoch auf den Klippen
потънал в кърви, лежи и пъшка Entkräftet im Blute liegt er und stöhnt,
юнак с дълбока на гърди рана, Der Held – mit dem heißen Blei in den Rippen –
юнак във младост и в сила мъжка. Der Recke, von Mut und Jugend gekrönt.
Иначе казано, наподобяването на някаква необичайна, неестест-
вено звучаща ритмика не е наложително, но когато съществуват вече
утвърдени поетични форми и практики, редно е те да се прилагат после-
дователно при адаптирането на поетични творби. Фактът, че при превода
на “Хаджи Димитър” Рода Рода е предпочел отчасти, а при “На
прощаване” изцяло ямбичен стих (с ударение на крайната сричка), може
обаче да се окачестви като структурно отклонение в рамките на допусти-
мото.
Моят опит в престихотворяването започна, така да се каже, по
принуда, когато работех над превода на повестта за града “В човешки
дрехи” от финландската писателка Лена Крун. В детските книги от фин-
ландски автори е почти редовна практика да се вплитат стихове. В по-
голямата си част те са наивистични, както и нерядко прилаганите ав-
торски илюстрации. Други имат безспорни художествени качества, така
че изискват сериозно отношение и съответни усилия от преводача. В
прелюбопитната история за опита на един пеликан да заживее като
човек сред хората са вплетени например няколко по-кратки и по-дълги
стихотворни форми. Ще приведа моите римувани решения на край-
брежната приспивна песен, на стихотворението “Пръстчета” и на “Мал-
ка нощна песен”: ключенията на Симплицисимус”. В него наивността на простодушния
Симплиций и благостта на стария отшелник се преплитат с гротесковото
всекидневие на Тридесетгодишната война, което намира израз ту в
сатирично-присмехулните, ту в набожните поетични вплитания във вид
на песни. В съпоставка ще приведа няколко от тях, за да се види, че за
да се постигне някаква приемлива за българския читател форма,
съдържанието на места неминуемо се предава в най-общ смисъл.
В желанието си да се предпази от набезите на непознатите му
страшни вълци (но не и на въоръжените кирасири!) Симплиций запява
хвалебствената песен за селяка:
Du sehr verachter Baurenstand, Селяко, чуй: макар презрян,
Bist doch der beste in dem Land, ти носиш най-достоен сан.
Kein Mann dich gnugsam preisen kann, Похвала всеки би ти дал,
Wann er dich nur recht siehet an. щом истински те е познал.
Wie stünd es jetzund um die Welt, Как би изглеждал днес светът
Hätt Adam nicht gebaut das Feld, без трудния Адамов път?
Mit Hacken nährt sich anfangs der, Със сърп прехранвал се е той –
Von dem die Fürsten kommen her. предтеча на князе безброй.
Es ist fast alles unter dir, В нозете твои никне плод,
Ja was die Erd nur bringt herfür, що храни целия народ,
Worvon ernähret wird das Land, но първо твоята ръка
Geht dir anfänglich durch die Hand. превръща го в храна добра.
Der Kaiser, den uns Gott gegeben, И кайзерът, от Бога даден,
Uns zu beschützen, muß doch leben закрилник наш, но също гладен,
Von deiner Hand; auch der Soldat, чрез теб е сит – и таз войска,
Der dir doch zufügt manchen Schad. що често вкарва те в беда.
................................................................................................................
В пълен противовес с нея е звучащата като химн смирена песен
на живеещия в гората отшелник, който полага усилия да образова
лишения от всяка представа за реалния свят Симплиций. И тук местата
на мъжката и женската рима са запазени, но в рефрена поради преход
към хорей си позволих да преструктурирам редовете:
Komm Trost der Nacht, o Nachtigall, Утеха нощна – ти, слав􀀀й,
Laß deine Stimm mit Freudenschall ела и радостно запей,
Aufs lieblichste erklingen гласът ти нежно да се лее.
Komm, komm, und lob den Schöpfer dein, Възвеличай твореца свой,
Weil andre Vögel schlafen sein, че всяка птичка спи в покой,
Ein junger Stier wird vorgestellt Наместо опитен – млад бик
Dem Haufen als erfahren, поставя се да води стадо,
Den er auch hübsch beisammen hält, че по-добре и от старик
Trutz dem von vielen Jahren; сплотява го той здраво.
Der Hirt darf ihm vertrauen auch, Пастирът също го цени,
Ohn Ansehn seiner Jugend, не гледа младостта му,
Man judiziert nach bösen Brauch отколе никой не държи
Aus Altertum die Tugend. на вещината само.
И тук преводът спазва както ритмиката, така и редуването на
кръстосаната хорейно-ямбична рима абаб. Във вплетеното малко по-
нататък в монолога на Аделхолд двустишие
Es ist kein Schwerd, das schärfer schiert,
Als wenn ein Baur zum Herren wird.
авторовата метафора в смисъл на “няма по-остро режещ меч от селя-
нина, станал господар” бе пожертвана в името на едно по-смислено от
съвременно гледище сравнение:
Бледнее царят беловлас
пред селянин, сдобил се с власт,
вместо примерно
По-остър меч навярно няма
от селянина с власт голяма.
Впрочем във връзка с римния перфекционизъм в оригинала е
редно да се отбележи, че колкото и странно да изглежда, в немски, ако
не за чисто, то поне за обичайно се приема римуване от типа dir / herfür
във възпроизведената по-горе песен за селяка:
Es ist fast alles unter dir, В нозете твои никне плод,
Ja was die Erd nur bringt herfür... що храни целия народ...
Само по себе си то би било оправдано в рамките на делабиализу-
ващи средно- и южнонемски говори (тоест при редовно артикулиране
dir / herfir), но на практика се среща дори при такъв майстор като ро-
дения в северозападната част на Германия Вилхелм Буш. В неговите
гротескни историйки за непоправимите палавници Макс и Мориц въ-
просната странна рима се появява още в краесловието на първите два
уводни стиха:

ПРЕВОДИ, ПРЕМИРАНИ НА КОНКУРСА,
ПРОВЕДЕН ПРЕЗ 2008 г.
Пейо КАРПУЗОВ
Магистратура по Британистика (ВТУ)
ВЕЧЕРНИЦЕ
Вечернице, здрач дойде –
заронват пак цветята
сълзици тихи, а във теб
живеят небесата.
Вечернице, с нощен лъх
се спуска тихо мракът
и срещата е с детски дъх,
щом ден и нощ се чакат.
Вечернице, кротко спят
цветя в тревата свити
и небеса над тях дъхтят
от росен дъжд измити.
Вечернице, с трепкащ зрак
от синя шир блажена,
на пътника нашепваш пак:
земята е простена.
Джон КЛЕЪР

Галена МИХАЙЛОВА
Българска филология (ВТУ)
ВЕЧЕРНИЦА
Вечернице, денят се скрива,
росата нежна пак немее;
цветята къпят се в сълзи, а
божествен рай във теб живее.
Вечернице, нощта тъй кротка
обгръща ни във мека сладост;
във кръв обагрен хоризонта
умира с дъх на нежна младост.
Вечернице, цветчето морно
над росната земя сънува.
Дъждът сълзи, ръми минорно,
със рая тихичко общува.
Вечернице, от свода син
лъчът ти – пратеник сияе.
Шепти на пътника самин,
че прошка над света вещае.
Джон КЛЕЪР

Галина МИХОВА
Френска филология (СУ)
ХЕСПЕР
Хеспере, превърна се денят в тъма,
тъй нежно пада тихата роса.
По всеки цвят сълзица заблестява,
небесна сила в тебе засиява.
Хеспере, милувката на вечерта
със нежна сладост ни облива;
дихание невинно носи тя,
когато вечерта с деня се слива.
Хеспере, заспалите цветя
се сгушват върху галещия мъх,
окъпани от росен тих дъждец,
помилвани от свят небесен дъх.
Хеспере, твойта светлина искри
с лъчите си в небесна синева.
На пътника самотен тя шепти:
ще бъде опростен света.
Джон КЛЕЪР

Зорница ТОДОРОВА
Магистратура по превод (СУ)
ВЕЧЕРНИЦА
Вечернице, отиде си денят.
Леко пада роса в тишината,
по цветята сълзици блестят
и живеят във теб небесата.
Вечернице, на тази нощ воалът
обвива ни със сладка мекота -
като дъха на детето заспало,
когато се срещат денят и нощта.
Вечернице, затваря се цветът,
заспива леко сред росата
и тихо капчици валят,
въздишат навред небесата.
Вечернице, блещука пак
ликът ти сред лазурни небеса
и на поелия път дава знак,
че ще бъде простено на тази земя.
Джон КЛЕЪР

ПРЕВОДИ, ПРЕМИРАНИ НА КОНКУРСА,
ПРОВЕДЕН ПРЕЗ 2009 Г.
Зорница ТОДОРОВА
Магистърска програма по превод (СУ)
УСЕЩАМ
Усещам, цяла ще съм лед –
така не ще да продължа.
Зарита два пъти поред,
пак няма мъртва да лежа.
Усещам, с огъня ще лумна,
ако безкрай тежи скръбта.
Не ще стопи страстта безумна
целувка никоя в света.
Усещам, ще съм камък бял,
един недялан тежък блок –
самотна скръб е моят дял.
Ще бъда гроб и зид висок.
Но нека бъда пръст тогава –
поне ще никне нещо там.
С мен нов живот ще се създава
невинно, без сама да знам.
Елизабет ДЖЕНИНГС

Светозар ПЕТРОВ
История (ВТУ)
УСЕЩАМ
Усещам лед ще ме скове,
не спира и не спира.
Душа умира и сърце,
смъртта не ги намира.
Усещам, че ще стана огън,
щом не успявам аз да спра.
Във менe жаждата не мога
дори с целувката да утоля.
Усещам, ще се вкаменя,
скала солидна, недълбана.
Защото чувствам се сама.
Надгробна плоча аз ще стана.
Но по-добре пръст да съм аз –
на нещо в мен живот бих дала.
От раждането да съм част,
без всъщност да съм го разбрала.
Елизабет ДЖЕНИНГС

ПРЕВОДИ НА СТУДЕНТИ ОТ МАГИСТРАТУРАТА ПО ПРЕВОД
ПРИ ФАКУЛТЕТА ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ
НА СУ “КЛИМЕНТ ОХРИДСДКИ” - 2008 г.
Гергана СТОЙЧЕВА
* * *
От целувка се боя,
сякаш че ще ме ужили!
Страдам цяла нощ унил и
все не мога да заспя.
От целувка се боя.
А така обичам Кет –
с най-красивите очи,
грациозна, с вид напет,
с бледи, мраморни черти.
Ах, така обичам Кет!
Свети Валентине, днес
нещо искам, но не смея –
сън не хвана ме нощес.
Цяла сутрин плах немея,
Свети Валентин е днес!
Тя на мен е обещана –
чист късмет, че е така.
Но примирам – как да хвана
аз любимата ръка?..
А на мен е обещана.
От целувка се боя,
сякаш че ще ме ужили!
Страдам цяла нощ унил и
все не мога да заспя.
От целувка се боя...
Пол ВЕРЛЕН

Десислава ПОПОВА
* * *
В тъга е моята душа
и то зарад една жена.
Утеха нигде не открих,
макар сърцето си да скрих,
макар сърцето и душата
далеч да бяха от жената.
Утеха нигде не открих,
макар сърцето си да скрих.
Затуй сърцето ми тревожно
ми рече: „Мигар е възможно?”
Яаа..., мигар е възможно, рече,
аз да избягам тъй далече?
Душата пък поде: „Не знам
какъв е този наш капан,
че сме и тука, и далече,
а уж сме си отишли вече”.
Пол ВЕРЛЕН

Десислава НИКОЛОВА
* * *
Предрече циганката стара,
че ще ни вземе в плен нощта.
Когато тръгваше си, тя
пред нас отвори извор с Вяра.
Същинска мечка – таз любов,
на задните крака застана –
синигер без пера остана,
а просяк – без молитвен зов.
Съзнаваме, че сме обречени,
но с вярата във любовта
вървяхме с мисъл за това,
що смуглата жена предрече ни.
Гийом АПОЛИНЕР

ПРЕВОДИ НА СТУДЕНТИ ОТ МАГИСТРАТУРАТА ПО
ТРАНСЛАТОЛОГИЯ ПРИ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ
НА ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” - 2008 И 2009 г.
Борислава ГЕОРГИЕВА
ИЗВОРЪТ
Близо до езеро извор наднича
между два камъка, в ъгъла скрит,
живо водата се спуска и тича,
бяга към свят тъй далечен, открит.
Шепне тя тихичко: О, каква радост!
В черната пръст така тъмно ми бе!
Днес е брегът ми в зелено и младост,
в мен се оглежда самото небе.
Теофил ГОТИЕ

ОРИГИНАЛИ
ОТ КОНКУРСА ЗА ПРЕВОД - 2008 г.
HESPERUS
Hesperus, the day is gone
Soft falls the silent dew
A tear is now on many a flower
And heaven lives in you.
Hesperus, the evening mild
Falls round us soft and sweet;
‘Tis like the breathings of a child
When day and evening meet.
Hesperus, the closing flower
Sleeps on the dewy ground,
While dews fall in a silent shower
And heaven breathes around
Hesperus, thy twinkling ray
Beams in the blue of heaven
And tells the traveller on his way
That earth shall be forgiven.
John CLARE

ОРИГИНАЛИ
ОТ КОНКУРСА ЗА ПРЕВОД - 2009 г.
I FEEL
I feel I could be turned to ice
If this goes on, if this goes on.
I feel I could be buried twice
And still the death not yet be done.
I feel I could be turned to fire
If there can be no end to this.
I know within me such desire
No kiss could satisfy, no kiss.
I feel I could be turned to stone,
A solid block not carved at all,
Because I feel so much alone.
I could be grave-stone or a wall.
But better to be turned to earth
Where other things at least can grow.
I could be then a part of birth,
Passive, not knowing how to know.
Elizabeth JENNINGS

MIRJAM
Woher hast du dein dunkles Haar genommen,
den süßen Namen mit dem Mandelton?
Nicht weil du jung bist, glänzt du so von Morgendein
Land ist Morgen, tausend Jahre schon.
Verspricht uns Jericho, weck auf den Psalter,
die Jordanquelle gib aus deiner Hand
und laß die Mörder überrascht versteinen
und einen Augenblick dein zweites Land!
An jede Steinbrust rühr und tu das Wunder,
daß auch den Stein die Träne überrinnt.
Und laß dich taufen mit dem heißen Wasser.
Bleib uns nur fremd, bis wir uns fremder sind.
Oft wird ein Schnee in deine Wiege fallen.
Unter den Kufen wird ein Eiston sein.
Doch wenn du tief schläfst, ist die Welt bezwungen.
Das rote Meer zieht seine Wasser ein!
Ingeborg BACHMANN

Страници

ПРЕСЪТВОРЕНИЕ

Димитър КАРАГЕОРГИЕВ

Английски и френски (ВТУ)

ГОРСКИЯТ ЦАР

ПУСТАТА АЛЕЯ*

Петя ИВАНОВА

ВЪВ ЗАБРАВА ИЗБЛЕДНЯХА*

Ася СОКРАТОВА

Български и френски език

Росица ЙОТКОВСКА

Немска филология

Катерина ИЛИЕВА

Иван РАЙЧЕВ

Славянска филология

Искра ДРАГАНОВА

Английски и японски език (ВТУ)

Емили БРОНТЕ

Петя ИВАНОВА

Теодора Тодорова

Английски и арабски

Английски и арабски

ЩРИХИ ОТ ПАРИЖ

Victor HUGO

Marc-Antoine de SAINT-AMANT

Преводи от Иван Райчев

Превод от Добромир Русев

Превод от Марина Симеонова

Превод от Надежда Георгиева

Превод от Денислава Димитрова

Превод от Теодора Тодорова

Превод от Нели Демирева

Превод от Даниела Кирова

Превод от Мила Въжарова

Превод от Михаил Ненов

Превод от Росица Йорданова

Превод от Татяна Уварова

Превод от Йовка Караджова

Превод от Светла Русева

Превод от Диан Карагеоргиев

Превод от Елена Петкова

Превод от Даниела Иванова

Превод от Симеон Буковски

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VI

ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Петя Иванова

ГАЛОП

ПОГЛЕД

Във очите ти лъчисти

ТИ НЯМА ДА ГО КАЖЕШ С ДУМИ

КОГАТО ОСТАРЕЕШ

Пейо КАРПУЗОВ

От своя рай прокуден мъж

Моника ЯНЕВА

ПОГЛЕДЪТ

Просияват небесата

Жанета КЮЧУКОВА

Никога не ще забравя

Сибила АЛЕКСОВА

ГАЛОП

Нели ДЕМИРЕВА

Цветелина БОЯДЖИЕВА

Розалина ВАСИЛЕВА

ПОГЛЕД

ПОГЛЕД

НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ

НА СТАРИНИ

ЕСЕНЕН РОМАНС

СПЯЩИЯТ В ДОЛА

ЕКЗОТИЧЕН АРОМАТ

СОНЕТ*

НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА

ОРИГИНАЛИ

SANS L’OUBLIER

WHEN YOU ARE OLD

ОСЕННИЙ РОМАНС

Иннокентий АННЕНСКИЙ

Всичко за мен